Както е известно, китайците се считат за родоначалник на божурите, и естествено, те знаят в какво се изразява истинският смисъл в израза: “Божур, засаден през пролетта, няма да цъфне никога!”. Основната опасност при засаждането на божурите през пролетта се състои в това, че стеблата на божурите се развиват прекалено бързо, и ако още при засаждането се счупи, то това ще е много лошо за растенията. В началото на есента растенията се намират в състояние на покой, и техните коренища могат да се изпращат по пощата и това никак няма да им навреди.
Второто и задължително условие за успешно отглеждане на божури е правилната дълбочина на засаждане. Най-добри резултати дава засаждането на връхната пъпка на дълбочина 3-5 см, не повече, от повърхността на почвата. След настъпването на студовете над растението трябва да се насипе планина от торф или дори почва, а през пролетта всичко да се свали, желателно е по-рано. През зимата торфът ще способства за повишаване на температура на почвата, но през пролетта ще затормози затоплянето й и по този начин ще задържи началото на развитие на растенията.
Ако правилно изберете мястото на засаждане, правилно подготвите посадъчната ямка и засадите самото растение, божурът може да расте на едно място без пресаждане десет години, без да губи своята декоративност. Мястото на засаждане трябва да е светло, слънчево, защитено от вятъра. Ямата се подготвя така, че растението да живее там дълги години и затова почвата трябва да бъде съставена така, че растението да се чувства много комфортно. При засаждането на божурите е най-добре да се използват глинести почви, обогатени с компост, угнил тор. Ямката се изкопава с размери 80х80х80 см, а ако има плитко разположени подпочвени води, то дълбочината на ямката трябва да се увеличи до 1 м, като се направи допълнителен 20 см дренажен слой. Като дренажен материал може да се използват натрошени парчета керемида, камъчета и пясък. Ако почвата е песъчлива, полезно е дъното и края на посадъчната яма да се покрие с глина и така ще задържите хранителните вещества около корените на растението. Най-добре е дълбоките посадъчни ями да се готвят по-рано, например, ако искате да засадите растението през есента, то ямата трябва да се подготви пролетта.
Това се обуславя от това, че почвата в посадъчната ямка трябва да уседне до засаждането на растението, в противен случай тя ще се сляга заедно с растението, а божурите не обичат дълбоките засаждания. Върху дренажа се поставя част от неузрял компост и шербет, на слой 20-25 см, които при узряването си осигуряват на растението топлина и храна. А останалите 50-60 см от ямката се запълват с хранителна смес, която се състои от узрял компост, глина и угнил тор. Когато посадъчната яма е готова, в нея се внасят 200-250 г суперфосфат, 150-200 г калиев тор и приблизително еднолитров буркан дървесна пепел, след това всичко се смесва и се полива с разтвор на калиев перманганат – 10-15 л на ямка. И тогава посадъчната яма е готова.
В първата година от засаждането най-добре е да не допускате цъфтеж на божурите, тъй като самият процес отслабва растенията и не им дава възможност да формират достатъчно силна коренова система. Освен това първият цъфтеж, като правило, е слаб, затова се препоръчва появилите се пъпки своевременно да се отстраняват. Към качеството на посадъчния материал трябва да се отнесете също така сериозно. За най-добър се смята добре сформираната част с 3-5 здрави пъпки и свежи млади корени с дължина приблизително 10-15 см. Като правило, такава част се получава след делене на 6-8-годишен храст на дребни части с последващо двугодишно доотглеждане.
След като се снабдите с качествен посадъчен материал, можете да пристъпите към засаждане, което не е по-малко отговорно мероприятие. От правилното засаждане зависи и по-нататъшното развитие на божура и бъдещето на неговия цъфтеж. Божурите категорично не понасят дълбоко засаждане, но и прекалено повърхностното засаждане е нежелателно, тъй като връхните пъпки могат да пострадат през зимата от студовете, а през лятото от прегряване. Трябва да садите божурите така, че връхната пъпка да е разположена на 3-5 см по-ниско от нивото на почвата – това са около три пръста на ръката. Именно такава дълбочина трябва да съблюдавате строго.
Засаждането се препоръчва да се изпълни така: изкопава се ямка (в подготвената вече яма), на дъното на ямката се прави малко хълмче, на което се поставя частта от коренището, корените се подреждат и се запълват с почва празните места. След това се засипва и плътно се притиска коренището от всички страни с ръце, като се прави малка купчинка, която след засаждане внимателно се полива с вода, а след това вече окончателно се досипва пръст до нужното ниво.
В първата година от засаждането през зимата божурите се покриват с пръст и листа. След това божурите, като правило, не се нуждаят от укритие, тъй като те са достатъчно студоустойчиви растения. Ако не постигнете успех и измръзнат връхните пъпки на вашето растение, не се отчайвайте, тъй като в този случай веднага ще се събудят долните спящи пъпки и цъфтежът просто ще бъде по-слаб.
