Чесънът е култура, която расте при различни климатични и почвени условия и като едно от най-старите културни растения той е и най– древният естествен антибиотик. Но преди да се подготвим за саденето му, трябва да направим правилен избор на мястото и технологичните изисквания за почвата.
Чесънът не понася излишна и застояла влага в почвата, затова избягвайте подобни терени, защото в противен случай луковиците загниват и може да загубим голяма част от реколтата.
Напълно откритите участъци, където господстват северни ветрове, също не са подходящи, защото през зимата чесънът може да пострада. Това е актуално и за регионите със спорадични снегове, защото при сериозно понижаване на температурите културата става уязвима от измръзване.
Съветваме ви, да разполагате лехите в посока север-юг, защото в този случай растенията няма да се засенчват взаимно. Чесънът обича светлината и е много важно югът да бъде открит.
Добри предшественици за чесъна
Сеитбооборотът и благоприятното съседство са важни условия за получаване на отлична реколта. Чесънът се чувства най-добре след отглеждане на краставици, тикви, различни бобови култури, както и след всички зелеви.
Не трябва да се отглежда след домати, картофи и всички видове лук. Тези култури са и лоши съседи, защото страдат от общи болести, а даже и вредители.
Чесънът изглежда непретенциозно растение, но е достатъчно взискателно към почвата. Именно почвеният състав се явява ключов момент за добрата реколта. Естествено, не трябва да подценяваме и останалите фактори – правила за засаждане и съблюдаване на оптималните срокове, които могат да намалят рисковете от възникване на болести.
Културата обича плодородни и добре дренирани почви, които имат нива на киселинност рН 6,5-7 – неутрална. Те трябва да са също достатъчно леки и рохкави. Могат да бъдат песъчливи или чернозем, но в никакъв случай глинести, защото луковиците се развиват бавно и често загниват.
Ако почвата е глинеста или глинесто-песъчлива, тогава добавете по една кофа речен пясък на всеки квадратен метър. Може да се използва същото количество некисел торф или хумус, но в никакъв случай свеж оборски тор.
Преди засаждане почвата трябва да се подготви по следния начин.
1. Първо, трябва да се отделят всички растителни остатъци и плевели така, че земята да остане абсолютно чиста.
2. Обработката на почвата трябва да бъде на достатъчно голяма дълбочина (около 25-30 см), но така, че да се отстранят всички остатъци от корени и камъни.
3. След обработката с помощта на гребло участъкът се подравнява добре, като се разбиват всички буци пръст.
4. Оформяне на лехи, които са от порядъка на 1 метър, като се съобразим с растоянието между редовете, а то зависи от сортовите особености – за едрите оптималното разстояние е 15 см, а за дребните може да бъде до 10 см.
Отличен вариант е отглеждането на чесъна на високи лехи – примерно на 20-30 см. Добре е стените да бъдат укрепени, за да се предотврати свличане на почвата.
Чесънът е доволно уязвима култура и обеззаразяването е задължително, за да бъде защитен от гнилостни инфекции.
Обикновено през есента почвата може да се дезинфекцира с калиев перманганат или меден сулфат, който се използва по-често.
Разтворът на меден сулфат се приготвя, като една супена лъжица се разтваря в 10 л вода. Добре е да бъде затоплен до 30 градуса по Целзий, а един литър е достатъчен за 1 квадратен метър.
За максимален резултат е добре след поливането да се покрие с плътно фолио за едно денонощие.
Калиевият перманганат се използва като розов разтвор, затопля се до 60 градуса – дозата е 1 л на квадратен метър и също важи покриването за денонощие.
С какво да обогатим почвата преди засаждане?
В процеса на подготовката на почвата за зимен чесън е необходимо да се внасят фосфорни и калиеви торове. Няма необходимост в този период от азот, защото той ще се отмие бързо и ще отиде в дълбоките слоеве – така ще стане недостъпен за кореновата система на растенията.
Минералните вещества, съдържащи фосфор и калий, трябва да се внасят задължително. Те са необходими за формиране на пълноценна зелена маса, за наедряване на луковиците до големина, съответстваща на сорта, както и за вкусовите качества.
В значителна степен се дава превес на калиевите вещества, но е добре да се внася и фосфор.
Свежият оборски тор не е желателен, защото влошава качествата и съхранението на луковиците. Добре угнил оборски тор може да се внася до една кофа за 1 квадратен метър. При глинеста почва се внася и по кофа речен пясък, по 15-20 г суперфосфат и калиев сулфат. На кисели почви е необходимо да добавим вар или дървесна пепел.
Това са правилата за подготовка на почвата за зимен чесън, а спазвайки ги, можем да се радваме на добра реколта.
