Тази болест, доскоро липсваща у нас от известно време се появи в страната. Познава се по това, че по повърхността на клубените се появяват дребни ракообразни израсътци, обикновено около спящите пъпки (очичките). Постепенно те се разрастват, за да достигнат размерите на самия клубен. Отначало те са жълтеникави и гладки, а в последствие тъмнокафяви и грапави. Когато са многобройни туморите се сливат и самият клубен не личи. Нападнатите клубени по правило изгниват. Раковите нараствания са пълни с дебелостенни спори, които се запазват с години в почвата, затова веднъж появили се болестта трудно може да бъде ликвидирана, защото се запазва жизнена от 15 до 30 години в заразения парцел. Картофи засадени в такава почва дават болни от рак клубени. В новите парцели болестта се пренася чрез клубени, които са били слабо заразени или зацапани със заразена почва.
Ракът по картофите представлява сериозен стопански проблем в страните на Средна и Западна Европа и в планинските терени на южните страни )при висока влажност и умерена температура 15-20 градуса С). У нас болестта е доста ограничена поради строгите фитосанитарни изисквания към внасяния посадъчен материал. Има и много сортове картофи, които са устойчиви към болестта. Затова стопаните при набавяне на посадъчен материал следва да проследяват произхода му и дали сортът, който ще ползват е устойчив към тази болест.