Причинителят на лозовата краста е един много дребен акар, който не може да се види с просто око. Нападението проличава, когато се появят повредите по листата. Среща се в цялата страна, обикновено в отделни огнища, по всички сортове, с предпочитание на тези с мъхести листа.
Зимуват възрастните женски акари, събрани под люспите на пъпките, под кората на клонките. През пролетта те се раздвижват и преминават по появилите се млади листа. Акарите се намират по долната страна на листата и смучат сок от тях. При убождане тъканите се деформират, разрастват и се образуват гали, изпъкнали от горната страна и вдлъбнати от долната. Вдлъбнатата част на галата е покрита с белезникави власинки, подобни на сплъстени памукови влакънца. В тях акарите снасят яйцата си и се развиват, докато листът изсъхне, след което преминават по други, по-сочни листа на младите леторасти. През годината този акар развива няколко поколения. При по-силно нападение в продължение на няколко години лозите силно отслабват.
За да бъде резултатно пръскането срещу този неприятел, то трябва да се направи в края на април и началото на май, когато акарите се раздвижват по младите листенца, преди още да са се образували галите.
По това време листата са малки и могат да се напръскат цялостно. Пръскат се площите, при които през миналата година е имало по-големи повреди от акара и съществува опасност от по-голямо намножаване.
Подходящи препарати са: омит 57Е – 10 мл, ортус 5СК – 5 мл, пираника 20ВП – 2,5 г и талстар 10ЕК – 3 мл. Дадената доза е за 10 литра вода. След 10-14 дни пръскането се повтаря.