През март, когато отминат големите студове, идва времето за резитба на широколистните декоративни дървета и храсти. Мнозина често пренебрегват тази работа, едни защото се страхуват, че ще направят нещо неправилно, а други – защото не си и представят, че растенията ще изглждат още по-добре след тази манипулация. Ако не извършвате резитбата, много дървета и храсти с всяка изминала година ще цъфтят все по-зле и по-зле. В същото време и „поголовната” резитба също не е от полза. Има много дървета и храсти, които дълги години ще запазят декоративната си качества и ще цъфтят обилно без всякакво вмешателство. Такъв например е конският кестен.
Но има две глеми групи декоративни дървесни растения, които се нуждаят от редовна резитба. Радикалната резитба на цъфтящите през лятото храсти от типа на будлеята се правят в самия край на зимата и в ранната пролет. Резултатът от това е, че те формират дълги клонки с големи цветни пъпки. А такива храсти, като форзицията или люлякът, цъфтежът на които е през пролетта и в ранното лято, се режат и прореждат след като прецъфтят. Такава късна резитба се извършва изключително по естетически причини.
Тези цъфтящи през пролетта храсти залагат цветните си пъпки на миналогодишни клонки. Затова ако ги премахнете или съкратите при зимно-пролетната резитба, тогава ще унищожите и тези пъпки. И още една важна препоръка: при резитбата се старайте по възможност да запазите естествената форма на растенията.