Броени дни преди България да внесе националната си позиция по бъдещата обща селскостопанска политика след 2020 г., в министерството на земеделието ще се проведе последната дискусия с представителите на браншовите организации по тази тема. „Браншът е много напред в подготовката си и разполага с добри анализи върху прилагането на европейското финансиране, а това е оправдано на фона на опита, натрупан след САПАРД и двата програмни периода от 2007 г. до 2017 г.“, посочи в интервю за Синор.БГ министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
На днешната среща в министерството (ще се проведе от 14 часа в големия колегиум) администрацията очаква да получи последните предложения от фермерите, преди България да внесе официалната си позиция в Брюксел в края на месеца.
„Българската позиция по нищо не се отличава от тази на Германия, Франция или страните от Вишеградската четворка“, посочи още Порожанов. Повечето европейски държави настояват за запазване на подпомагането в областта на селското стопанство, така че Европа да е конкурентна на останалия свят.
„Големите дискусии ще бъдат около бъдещото финансиране на сектора, но на този етап е рано да се предвижда каквото и да било по бюдещите бюджети“, посочи още министърът. Именно затова и на ниво ЕС ще се правят съответните анализи, които да представят варианти за подпомагане на агросектора при намаляване на общия бюджет след излизането на Великобритания от Общността.
Порожанов припомни, че едва през юни 2016 година ще стане ясна финансовата рамка за следващия 7-годишен програмен период, така че „тези въпроси ще се решават извън нашето председателство“.
По отношение на българското председателство министър Порожанов посочи, че лично той ще ръководи 6 заседания на министрите на земеделието на ЕС. Само едно от тях ще бъде в България – това е обикновено е неформално заседание на министрите.
Едно от заседанията ще бъде в Люксембург и останалите 4 - в Брюксел.
