Подготовка на площта и обработка на почвата за ранни и късни зеленчукови култури

Основно агромероприятие при подготовка на площта е запасяването й с хранителни вещества. Почти всички зеленчукови култури реагират положително на органо-минерално торене. Само кореноплодните и луковите видове трябва да идват на втората година след торенето с органични торове, а бобовите култури – на третата или четвъртата година, тъй като се натрупват нитрати над пределено допустимите норми и се влошава качеството на продукцията им. Самото торене следва да се изъвршва в зависимост от запасеността на почвата с хранителни вещества, установени по лабораторен път. Основното торене става с есенната дълбока оран, като се внасят угнил оборски тор, растителна пепел, фосфорните и калиевите торове. При леките глинесто-песъкливи почви, при които измиването на хранителните вещества е високо, целесъобразно е угнилият оборски тор да се внесе с пролетната оран, а фосфорните и калиеви торове – с предсеитбената обработка. Азотните торове се дават на няколко пъти през вегетацията. Срочното и качествено извършване на агромероприятията при подготовката на почвата, е предпоставка за получаване на добра реколта от зеленчукови култури.

Ранните зеленчуци заемат площта в градината от февурари до средата на юли. Системата на обработка на почвата при тях включва периодично подравняване, дълбока есенна оран, предсеитбена обработка (пролетна оран, култивиране, фрезоване, брануване, набраздяване) и вегетационни обработки. Плодородието на почвата в известна степен зависи от срочното и качествено извършване на тези обрабоки. Дълбоката есенна оран се изъвршва на дълбочина около 30 см, предсеитбената на 18-20 см, а вегетационните обработки на 12-15 см. Срочното извършване на обработките оказва влияние върху техния ефект. Най-добре е дълбоката оран да се извършва през октомври – ноември, а предсеитбените – в началото на март или през април, в зависимост от срока за засаждането или засяването на съответната зеленчукова култура. Топлолюбивите култури изискват 1-2 изоравания напролет с цел затопляне на почвата, унищожаване на плевелите и намаляване на излишната влага при дъждовна пролет.

Късните култури заемат площта на градината от края на юли до края на октомври, а предзимните – от октомври до март.
При късните култури обработката на почвата обхваща почистване на остатъците от предшественика, поливане, ако почвата е засушена, оран на дълбочина 20-25 см, култивиране, фрезоване при наличието на буци, брануване и профилиране, съобразно изискванията на съответното зеленчуково растение, което ще се отглежда. Извънредно благоприятно влияние при отглеждане на късните зеленчуци оказва довеждането на почвата до рохкаво състояние, заради прихващането и началото на растежа. Тези култури се отглеждат предимно на бразди или фитарии, за по-ефикасно използване на водата при поливане.

В зависимост от почвено-климатичните условия в отделните райони, изискванията на расетнията и възможностите за напояване, зеленчуковите култури се отглеждат на равна и лехообразна повърхност, на бразди и фитарии. При тази повърхност се осигурява по-слабо оттичане на водата от валежите и се намалява загубата на влага от изпарението. Основните зеленчукови култури, които изискват многократни поливки през вегетацията, се отглеждат на лехобраздова повърхност, на бразди или тирове. Разстоянието между браздите е различно при отделните култури в зависимост от сорта и направлението на производството. Така например при ранните домати, прикрепени на телена конструкция, при патладжана, бамята разстоянието между браздите е 80 см, при пипера, ранните картофи, ранното зеле е 50 см, а при късното главесто зеле и карфиола – 60 см. Вътре в реда разстоянията са различни и зависят от вида на културата, както и от сорта. Някои култури се отглеждат на фитарии (праз лук и др.).
Редица зеленчукови култури се отглеждат лентово, с цел да се извършват по-добре вегетационните обработки и прибирането им да става механизирано. Тук подходящият почвен профил е лехобраздовата повърхност. Така сердно ранните домати, дребноплодните краставички се отглеждат на двуредни ленти с разстояния 100+60 см, морковите – на четириредови ленти при разстояния 70+30+30+30 см, целината, магданозът – на четириредови ленти при разстояния 55+35+35+35 см, лукът – на петредови ленти при разстояния 60+25+25+24+25.
Когато се спазват и извършват срочно горепосочените агромероприятия, съчетани с други такива, се получава добра и качествена реколта от зеленчукови култури.