Активният сезон в градината практически e приключен и може да си отдъхнете. Ама не съвсем, защото и есенните мероприятия са не по-малко важни за бъдещата реколта от пролетните. През октомври и ноември е най-доброто време за подготовка на посевната кампания за следващата година.
Да копаем или да не копаем?
Обработката на почвата е най-старото и най-често прилаганото агротехническо мероприятие. Основният въпрос, възникващ сега е – да копаем или да не копаем? Това зависи предимно от структурата на почвата. Ако в резултат от постоянното поливане и валежите земята е уплътнена и станала тежка, тогава есенната обработка е задължителна. Това се постига чрез обръщане, разрохкване и размесване на почвата. В противен случай няма да абсорбира добре влагата.
Като резултат от добрата аерация се засилва дейността на микроорганизмите. Обработката е ефективна и на глинесто-песъчливите почви. В глинестата почва няма достатъчно пори, в които да прониква кислород, нужен на корените да дишат. Когато в почвата няма достатъчно въздух, тогава минералните торове, в каквито и количества да се внасят, ще останат практически безполезни за растенията. Увеличаването на порозньостта съдейства за подобряване на топлинните свойства на почвата.
Леките и рохкави почви не се нуждаят от много грижи – достатъчно е да се обработят с плоскорез.
Има два основни начина за есенна обработка на почвата – с обръщане и без обръщане на почвения слой. Всеки един от тях има своите плюсове и минуси.
При обработка без обръщане на почвения слой земята се разхлабва, но не се преобръща и не сменя мястото си спрямо почвения хоризонт, съхранява естествената микрофлора и нейната жизнената дейност.
При оран земята се обръща и орният пласт се размества – така се постига по-добро структуриране на почвените частици и по-добро разпределяне на хранителните вещества. При този вариант на обработка семената на плевелите се заравят дълбоко и трудно могат да поникнат, а тези, които успеят да се покажат на повърхността ще загинат още при първите студове. Вредителите и личинките им също зимуват в почвата. При обработката се разрушават зимните им убежища, а оказвайки се на повърхността ще замръзнат с настъпването на студовете. С обръщането на почвения пласт растителните остатъци се заравят по-дълбоко и така те попадат при по-благоприятни условия за разлагане.
Изборът на обработка е индивидуален и комплексен – необходимо е да се вземат предвид всички предимства и недостатъци. Той зависи до голяма степен от почвено-климатичните условия – един и същи метод при различни условия дава различни резултати.
Препоръчително време за провеждане на есенната обработка на почвата
Необходимо е да се спазват основни препоръки:
– желателно е обработката на почвата да се осъществи преди настъпването на продължителните валежи, защото в противен случай земята ще се преовлажни и не може да се разхлаби добре с последващата обработка;
– почвата не трябва да се обработва след първия сняг;
– не трябва да се обработва тогава, когато температурата на почвата падне под 4 градуса, защото при тази температура земните червеи престават да се хранят и изпадат в състояние на хибернация.
Допълнителни мероприятия
На тежки глинести почви заедно с обработката се внасят допълнително дървесна пепел, оборски тор, пясък, компост или листен хумус. Благодарение на това почвата става рохкава и пропусклива. Угнил компост, хумус или дървени стърготини се добавят към песъчливи почви, за да задържат повече влага. Киселите почви се неутрализират с креда, доломитово брашно или вар. Есенното варуване се препоръчва, защото така не се забавя усвояването на фосфор от корените в периода на активна вегетация.
Внасянето на оборски тор е добре да се извършва през есента, защото съдържа много семена от плевели. Така по-голямата част от тях ще покълнат и ще загинат от студовете, а самият тор ще се напои достатъчно с влага и ще се смеси с почвата.
