Поддържане на почвата в овощните градини

Доброто функциониране на кореновата система при овощните растения е решаващо условия за тяхното развитие, плододаване и дълголетие. А това функциониране е свързано с наличието на достатъчно влага, хранителни вещества и достъп на въздух в почвата. Тези показетил са в пряка зависимост от физичните и химичните свойства на почвата. Корените се развиват добре, а оттам и цялото растение, когато почвата е богата на хранителни вещества, оптимално влажна и добре аерирана. Посочените показатели са свързани с типа на почвата и климатичните условия, но до голяма степен могат да се променят и с помощта на различни агротехнически мероприятия. Хранителният режим може значиетлно да се подобри, чрез редовно торене с органични и минерални торове. Това мерояприятие е много важно за овощарството, като се има предвид, че повечето от тези расетния се отглеждат в продължение на десетки години на едно и също място и едностранно обедняват почвата. Водният режим също до голяма степен е свързан с различните типове почви, но решаващо влияние върху него оказват валежите и тяхното разпределение през годината. Когато те са недостатъчни и неправилно разпределени без напояване не могат да се очакват добри резултати. При нашите условия много малко са районите, където и най-сухоустойчивите видове могат да дават редовни и качествени добиви без допълнителни поливки.
Въздушният режим е различен при отделните типове почви. Корените най-често страдат от недостиг на въздух при по-тежките и преовлажнени почви и особено там, където нивото на подпочвените води се задържа по-високо от 80-100 см. При неправилно напояване също може да се влоши въздушният режим на почвата. При недостиг на въздух се получава задушаване на корените (асфикация), което може да доведе до загиване на растенията. Особено чувствителни в това отношение са прасковата, кайсията, черешата, малината и къпината.
Правилното поддържане на почвената повърхност в овощните градини до голяма степен може да окаже положително влияние върху водния, хранителния и въздушния режим на почвата. Два са основните начини за поддържане на почвената повърхност – черна угар и чимова система. Черната угар, която се състои в целогодишно поддържане на почвата в рохкаво състояние, има редица предимства. Чрез обработките се унищожават плевелите, които изразходват много хпранителни вещества и влага, разрушава се почвената кора и се прекъсват капилярите за изпарение. Обработените почви по-добре поемат и задържат водата от валежите. Едно от сериозните предимства на черната угар е по-добрият въздушен режим на почвата. При наличието на достатъчно въздух се подобрява активността на почвените микроорганизми, които превръщат хранителните вещества в усвоими от растението форми. Това обаче предизвиква и по-бързо обедняване на почвата, което изисква редовно торене. Като недостатъци на черната угар е правенето на допълнителни разходи, разуршаване на почвената структура и създаването на условия за почвена ерозия при наклонените терени.
Черната угар се поддържа чрез една по-дълбока есенна обработка, но не повече от 18-20 см. През вегетационния период се извършват плитки обаботки, с които не трябва да се прекалява. Обработка е необходима само при наличие на плевели и при образуване на почвена кора след валежи и поливане.
Поддържането на почвата чрез затревяване има някои предимства, но при нашите условия е възможно само при достатъчно естествени валежи или при възможност за напояване. Затревяване се налага и при по-наклонени терени, но в тези случаи е по-добре то да се съчетае с околостъблени обработки. Затревяване е допустимо само в градини, които са всътпили в редовно плододаване. Отрицателният ефект на затревяването може да се намали, ако тревите редовно се косят и се разхвърлят като мулч върху почвата, което е известно като чимово-мулчирана система. Не бива да се допуска есествено затревяване, при което могат да се развият и опасни многогодшни плевели. Най-добре е затревяването да стане по изкуствен начин, като след добра обработка и торене се засеят тревни семски от житни и бобови треви. Не бива да се затревяват младите овощни градини, прасковите, черешите, кайсиите и ягодоплодните. Не понася много добре затревяването и куршата, а също и ябълката, присадена на слаборастяща подложка.