Гладиолите - кога и как да ги садим

Селекционните достижения в работата с гладиолите са достигнали такива висоти, че са способни да удовлетворят всеки каприз на цветарите. Ежегодно в световните каталози се включват стотици нови разкошни сортове, всеки все повече поразяващ със своята красота и неповторимост. Така, че защо да не си засадите тази красота и във вашия двор? Тази задача е по силите не само на цветарите с голям опит. Ето някои съвети при засаждането им:

Подгответе се отрано
Подготвянето на луковиците на гладиолите за засаждане започва 15-20 дни преди набелязаната дата за това. Те трябва да се изчистят от покривните люспи и внимателно да се огледат за наличието на болести и вредители. Здравата луковица има блестяща плътна повърхност с вече покълващи пъпки и наченки на корени във вид на тлъсти издутини. Изсъхналите, размекнали се, силно покритите с плесен или ранички луковици трябва да се изхвърлят. Малките блестящи тъмно кафяви петънца от краста или гъбички могат да се излекуват: внимателно се отрязват с остър нож местата с петънца и се намазват със зелена боя. До засаждането им раничките се покриват с епидермис.
Луковиците се разстилат на един-два слоя с пъпките нагоре за поникването им на топло и светло място, но не на пряко слънце. Не е нужно овлажняване, тъй като ще се засили образуването на корени, които при засаждането така или иначе ще се счупят, което пък ще забави растежа на растението. Правилно подготвената луковица преди засаждането трябва да има коренови издутини не повече от 3 мм и кълнове от 1 до 10 см. Тези, които за времето на поникване не са дали нито коренови наченки, нито кълнове, не се засаждат.
В който и да е случай - независимо дали има болни луковици или не, те трябва преди засаждането да се потопят в разтвор на фундазол за около 30 минути или дори може в силен разтвор на калиев перманганат. Преди засаждането малките луковички трябва да се освободят от покриващата ги люспа и също се потапят в разтвор на фунгицид за 20 минути, но концентрацията на разтвора е два пъти по-слаба. Тази предпосадъчна обработка е необходима за предпазване от болести и дребни вредители.

Още нещо за малките луковички
1. Здравите малки луковички имат чиста повърхност, без петна и повреждания, не са изсъхнали, имат диаметър от 4-5 мм и повече;
2. Ако малките луковички са твърде много и нямате време за тяхното почистване, преди засаждането трябва да се омекоти твърдата им обвивка. За тази цел се потапят в слаб разтвор на калиев перманганат за 10-12 часа. Обвивката става мека и не пречи на поникването;
3. Обърнете внимание: от по-големи луковички, но с един коренов издатък израства по-силно растение, отколкото от по-малки луковички с 3 коренови издатъка.
4. Малките луковички могат да бъдат съхранявани до 4 години, при условие, че се съхрани целостта на защитната обвивка.

Засадете правилно
Мястото за засаждане на гладиолите трябва да е достатъчно слънчево, защитено от северни ветрове, избягвайки низинните преовлажнени участъци. Почвата трябва да рохкава, но не гранулирана, достатъчно влагоемка, но не много тежка.
Гладиолите са доста студоустойчиви, но все пак се препоръчва да се засаждат в не много студена почва ( до 8-10ºС на дълбочина 10 см). Лехата отрано се прекопава добре, запълва се с престоял компост, пресен тор не се използва. Отсъствието на органичен тор се компенсира чрез използването на минерални торове през целия сезон. Изкопават се ямки с дълбочина около 15 см – за големите луковици, 7-9 см- за средните и 5 см – за малките луковички. Ако почвата е достатъчно лека и след поливането се сляга, то може при едроцветните сортове да бъдат засадени големите луковици на дълбочина до 20 см. На дъното на всяка ямка трябва да се насипе едър пясък на слой от 2 см, върху който се слага луковицата като леко се натиска към земята. Отгоре се поръсват дървесни стърготини, отново се засипва с пясък, полива се с топъл разтвор на калиев перманганат и се засипва с почва като внимателно се изравнява повърхността.
Използването на пясък не е задължително, но благодарение на него се оптимизира състава на много тежките почви и се предпазват луковиците от болести, а през есента по-лесно се изваждат от земята заедно с новообразувалите се малки луковички. Разстоянието между луковиците в реда зависи от техният размер:
Между големите- от 10 до 15 см, между средните – не повече от 10 см, за малките луковички – от 3 до 7 см. Междуредията трябва да са със ширина около 30-35 см.
За ускоряване появяването на кълнове лехата може да се покрие с найлон, като се направи тунел от дебела жица. При застудяване появилите се кълнове се покриват или се окопават с почва. Веднага след засаждане или след масовото поникване на гладиолите повърхността на почвата се мулчира, например с угнил тор на слой 5-7см. Мулчът ще предпази повърхността от пресъхване, преохлаждане или прегряване, ще задуши плевелите и ще послужи за допълнително подхранване.

Зимен лагер
Гладиолите са многогодишни растения, но не могат да зимува на открито при нашите климатични условия, затова луковиците се изваждат всяка есен. Трябва да се помисли и за презимуването им. Те трябва да се наредят в щайги, чийто дъна предварително са застлани с хартия, за да не се разпиляват детките. Луковиците трябва да са извадени предварително и след почистване да се сортират по големина, а най-едрите със сплесната форма трябва да се изхвърлят, защото те са изродени. Хубавия посадъчен материал трябва да бъде с правилна форма, а дънцето да не е по-голямо от 1,5 – 2 см. Почистват се от корени и люспи. Съхранението им трябва да бъде при 5-7 градуса и умерена влажност на въздуха. Абсолютно противопоказно е температурата в помещението, където се съхраняват да достигне 0 градуса и да падне още надолу.