Въпреки значителната си ефективност химическите препарати, използвани в зеленчуковата и овощната градина, налагат определени ограничения, а често дават и нежелани странични ефекти. Затова е по-добре да прилагаме други методи за борба с вредителите и болестите, особено ако не са успели да се разпространят масово и разполагаме с необходимото време.
Начините за борба с вредителите и болестите в градината, при които не се използват химически средства, се делят на няколко големи групи.
Агротехническите методи включват прекопаване на почвата, подходящо редуване на културите, унищожаване на плевелите, своевременно подхранване и почистване на участъка след прибирането на реколтата. Резултатите са очевидни – растенията боледуват по-малко и са по-слабо нападани от вредители.
От механическите методи трябва да споменем задължително:
1. Поставяне на ловни пояси. Най-елементарният е венец от слава, стегнат върху стволовете на овошките. С тях създаваме непреодолима бариера за пълзящи вредители като например ябълковия плодов червей.
2. Срещу бръмбарите-рогачи все по-популярно е поставянето под овошките по време на цъфтеж на няколко оцветени в синьо разлати съдове с вода. Пчелите също биват привличани от тях, но се напиват с вода и отлитат, докато бръмбарите-рогачи са по-тлъсти, не успяват да отлетят и потъват.
3. Срещу пеперудите над същите съдове, но пълни със солена вода, се поставят лампички. Пеперудите летят към светлината, блъскат се в лампичките и падат във водата, където загиват.
4. Хитър способ за борба със зелевите пеперуди е поставянето на сандъчета с листа от зеле. Между 3 и 5 дни, след като пеперудите снесат яйцата си върху тях, листата се изгарят и се поставят нови. По-трудно е справянето с кръстоцветната зелева бълха, но и там градинарите са намерили начин с използване на обикновена прахосмукачка, която извлича вредителите директно от листата.
5. Разбира се, най-разпространеният механичен метод си остава събирането на личинките и гъсениците на ръка и унищожаването им в солена вода или газ. Изисква повече усилия и усърдие, но пък е безплатен. Разбира се, при масово нашествие на вредители е по-добре да не се отлага, а веднага да се използват инсектициди.
И накрая, но не на последно място, градинарите разполагат и с биологични методи за борба. В парниците, където продукцията е предназначена основно за пазара, се пускат трихограми и хищни бръмбари. В градините на открито с тях шега не бива, затова пък могат да се сеят медоносни растения – магданоз, копър, моркови, маточина. Те привличат хищните насекоми в градината и по тях израстват малките хищници, които впоследствие тръгват на лов за вредителите.
Сред най-изтънчените биологични методи обаче е използването на изкуствени биопрепарати, например бактоспеин или ентеробактерин. Те съдържат гъбички, бактерии и вируси, които унищожават вредителите.
И не трябва да забравяме птиците – те са ненаситни и изхранват малките си с тонове вредители. Разбира се, ако не им осигурим и откъде да се напият, може да опитат и от черешите, вишните и ягодите в градината. Ползата от тях обаче е несравнима с евентуалните щети.
