Почвено-климатичните условия на нашата страна позволяват целогодишно отглеждане на салати. Едно от перспективните направления е късното полско производство с предварително осигурен разсад. Продукцията е готова в края на есента, когато традиционно в България отново посягаме към зелените салати.
За късно есенно производство салатата успешно се отглежда след освободилите площта ранни краставици, дини, пъпеши, лук, картофи и др. След прибиране на предшественика почвата се изорава на дълбочина 18-20 см.
На по-големи площи салатата се отглежда на високи равни лехи (с ширина 0,8-1,0 м) на 4-5 редови ленти. Друга подходяща схема на засаждане е 25х25 см или 30х30 см, в зависимост от типа на салатата. Отглеждането чрез директна сеитба се препоръчва само при добре обработени почви, които не образуват почвена кора и при подходяща поливна техника.
Срокът на засаждане на есенните салати е 10-20 септември. Готовият и непрерасъл разсад се засажда плитко (до кореновата шийка), тъй като не понася дълбоко засаждане.
Основна грижа през вегетацията на салатите е окопаването. То трябва да се прави своевременно, преди плевелите да вземат надмощие, съвместно с подхранване. За един декар са необходими 5-7 кг азот в акт. в-во. Първото окопаване е плитко и се прави след прихващане на растенията. Полива се само при необходимост при суха есен. Обикновено октомври е дъждовен месец и поливка не се налага, но през септември след засаждане на разсада на постоянно място се следи за почвената влажност и се напоява.
Реколтата от засадената през септември салата е готова през ноември. Самото прибиране се прави ръчно, чрез отрязване с остър нож под най-външните розетъчни листа. От един декар се получават средно 12 000-15 000 главести салати и 9000-10 000 марули.
