Един много търсен декоративен храст, който у нас се изкачва до 1400 м надморска височина е глогът.
Макар че няма голямо горско стопанско значение, а от твърдата му дървесина се изработват само ударни инструменти. Принадлежи към внушителното семейство Розацея. Няма избирателна способност към почвите и вирее както на песъкливите, така и на тежко глинестите и други бедни почви. Има продължителен живот до 300 години. Не се влияе и от климатичните условия, но обича светлината, макар че оцелява и на сянка.
У нас виреят добре три форми глог.
Първата форма е бял глог (Crataegus monogina); втората форма е черен глог (Crataegus pentagyna). Черният и белият глог си приличат много по външен вид. Те са с опадливи листа. Листата са нарязани длановидно и цъфтят през 3 май с бели метличести цветове.
Разликата проличава през август и септември, когато се берат плодовете. Белият глог има по едно семе, докато семената на черния глог са от 3-4 броя.
Глогът е един много пластичен храст, търсен в медицината. От него се приготвят различни лекарства. Лекарства, които поддържат и засилват сърдечната дейност, гонят безсънието. Самите плодове са ядливи и вкусни.
Третата форма, която по-рядко срещаме е източният глог. Той също е храст. Клоните му са окосмени, бодливи. У нас, естествено расте и се среща на Пирин. Това е едно от най-ценните качества на глога, че е търсен за жива ограда благодарение на бодлите си. Пластичността на глога се изразява и в промяната на цветовете.
Постигнати са най-различни форми. Например F. Alboplena е с бели кичести цветове.
Форза rosea – е с розови цветове.
Форма rubroplena е с червени цветове.
Форма pimicea е с розово-карминени цветове.
Глогът се поддава на формиране. Всички тези красиви форми се получават или на спяща пъпка през септември или чрез калеми през април.
С получените форми се украсяват паркове и градини. Ако се отсече глогът дава буйно растящи леторасти. Много полезно е да имаме в градината глог за ограда или като декоративна форма.