Лавърът принадлежи към семейството на вечнозелените растения, което е пренесено от Средиземноморието, но може да се отглежда и в контейнер у дома. На открито величествените дървета и храсти се срещат в южните части на страната, като в естествена среда достигат височина 10-ина метра и могат да живеят до 100 години. Листата на лавъра от древни времена са считани за символ на сила и величие, но още тогава били известни лечебните им ползи.
Листата и плодовете на лавъра се използват във фармакологията. След обработка от тях се получават концентрирани настойки и масла. Съдържанието на ефирни масла достига 3,5–6%. Растението е двудомно и цъфти в ранна пролет, покривайки се с дребни млечнобели цветове. Плодовете узряват в средата на есента и имат синьо-черен цвят.
Размножаване
Лавърът може да се размножава по няколко начина – чрез издънки, резници или семена.
Размножаването чрез издънки се осъществява по следния начин:
– в късните есенни дни или в началото на зимата се подрязват ниски до земята клони от родителското растение;
– издънките, които се появяват, са млади, доста гъвкави и се вкореняват през лятото;
– младите издънки се подвеждат и покриват с пръст (смес от равни количестава градинска почва, торф и едър пясък);
– вкореняването продължава 2-3 месеца, като почвата се овлажнява равномерно в този период;
– следва прекъсване на връзката между родителския храст и издънките, които се засаждат на постоянно място;
– важно е младите растения да бъдат защитени от суша и студ, като се засаждат в отделни контейнери и презимуват при температури 10-12 градуса по Целзий.
Размножаването чрез резници е по-лесно. Те трябва да имат по 3-4 междувъзлия. Поставят се в стимулатор за коренообразуване, а след това във вода, където престояват до образуване на корени.
Вкоренените резници се засаждат в смес от равни количества пръст, едър пясък и торф.
Най-благоприятно време за вкореняване на резници е ранна пролет.
За размножаването на дафиновото дърво чрез семена е необходимо търпение. Семената се засяват ранна пролет в лека пръст на дълбочина 1,5 см. Първите кълнове се появяват след около два месеца, а може и по-късно. Не повече от половината семена покълват и се вкореняват трудно. За целта се препоръча използването на препарати за формиране и ускоряване развитието на коренова система.
Важно е да се знае, че семената на лавъра бързо губят кълняемостта си. В Южна България, където лавърът зимува на открито, семената падат есенно време, презимуват навън и тези, които са попаднали на подходяща дълбочина и място, поникват без усилия. Те се адаптират бързо и лесно преживяват засушаване, както и застудяване.
