Лилиумите отстъпват малко по популярност на розите. Изображенията им могат да се видят в много древни ръкописи и антични стенописи. Днес в света са известни над 6000 – от най-непретенциозните и миниатюрни (до 30 см височина) до такива, които достигат човешки ръст, а на всеки цветонос може да има до 20 пъпки. Лилиумът е един от най-селектираните представители на цветното семейство – съществува богата гама от цветове и комбинации, форма и размери.
Размножаване на лилиумите
Тези приказни цветя могат да се размножават по различни начини: чрез семена, делене (вегетативно),използване на дъщерни луковици, чрез булбички, чрез отделяне на приземни или подземни луковици, използване на люспите при разделяне на луковиците, а за някои видове дори чрез листни резници.
Най-простият, но не и най-бърз начин е размножаването със семена. Основен проблем е, че само малко видове лилиуми запазват качествата на майчиното растение.
Как да използваме тагетисите през есента
За да получите потомство, което притежава всички характеристики на майчиното растение е възможно само чрез вегетативно размножаване – по-точно чрез разделяне на гнездата. На едно място лилиумите могат да се отглеждат средно за около 5 години, но някои хибриди се чувстват отлично до седем и повече лета. Изключение правят азиатските и ЛА хибридите, а също и бавнорастящите – те изискват разсаждане на всеки три години. При продължителен престой на едно и също място почвата се изтощава, развитието се забавя, цветовете намаляват и издребняват. Хибридите Мартагон, тръбните и снежнобелите не растат добре на кисели почви. Желателно е да се внася на 1 кв. метър 200-500 г дървесна пепел, вар или креда. Източните хибриди предпочитат слабокисели почви. При засаждане се внася торф и почвата се полива със слаб разтвор на калиев перманганат.
Разширявайки се, дъщерните луковици образуват независима коренова система и собствена точка на растеж, от която излиза ново стъбло. Тези гнезда от 5-6 луковици вече трябва да бъдат разделяни. Най-доброто време за пресаждане е есента (при средна дневна температура около 10 градуса по Целзий). Непосредствено преди засаждане е желателно да се премахнат всички мъртви люспи и корените да се съкратят, оставяйки по 5-7 см. Луковиците се потапят за 20 минути в слаб разтвор (0,2 %) на Фундазол или поне за половин час в калиев перманганат (5 г на 10 л вода).
Луковиците се засаждат на дълбочина, равна на три пъти диаметъра, но не по-малка от 7-8 см. Дълбочината се определя така, че почвеният слой над върха да бъде не повече от 3 см. Разстоянието между луковиците също зависи от сорта и е 15-30 см.
Източните хибриди предпочитат да зимуват в суха почва и е желателно да се покриват с полиетиленово фолио. Преди застудяване цветните дръжки се изрязват, за да се предпазят растенията от различни заболявания.
