Орех (Juglans regia)

Отдавна се води спор между народите за произхода на ореха. Например гърците са твърдели, че е пренесен от тях още в началото на римската империя в Европа. Твърдели, защото в диво състояние растял в планините им с гръцка ела, кестен и дъб. Това твърдение отпаднало, когато станало ясно, че много преди Римската империя първобитните европейски народи са отглеждали орех. Намерени са остатъци от орех в Италия още от бронзовата епоха – над 1000 години преди Христа. Станало е ясно, че орехът е отглеждан от човека още в далечно минало, след което се е пръснал чрез самозасяване, така че произходът на гръцкия орех е вторичен.
Такова е положението и при нас, орехът е с вторичен произход. Той е често срещан и добре отглеждан. Може да расте също на бедни и скални почви и тогава растежът му се забавя, но е доказано, че дървесината му е по-качествена, заради трайността и красивата текстура.
Коренът на ореха е централен и при благоприятни условия прониква дълбоко в почвата. На височина достига 10-20 м, а живее 300-400 г. кората му е гладка и сива в началото, а по-късно се напуква и потъмнява. Стъблото първоначално по-бавно нараства, в сравнение с кореновата система. Коренът в началото нараства така, че надминава 4-5 пъти дължината на стъблото. Орехът няма бърз растеж нагоре, но стъблото му надебелява постепенно и достига 1 м в диаметър най-малко след време. Клоните на ореха са зелени, а листата нечифтоперести. Те съдържат витамин С, а при стриване издават специфична миризма. Използват се в медицината. Сега до септември най-интересни и търсени са плодовете, които през летните месеци, до узряването през септември, са обвити в месести зелени обвивки. Представляват лъжливи едри костилки с по едно семе. Когато семената узреят обвивките ги освобождават, като се разпукват на две. Семената имат висока кълняемост, но тя се запазва само за половин година, поради голямото съдържание на масла. Ако семената се засеят още през същата есен, ще поникнат на следващата пролет. Засетите през пролетта семена ще поникнат след 7-8 седмици. Новопоникналите млади стъбла са голи и сплескани странично. Обикновеният орех може да расте у нас, стига зимните температури да не са продължителни и по-ниски от 25-26С. Освен това пагубни са пролетните слани и ранните есени студове. Орехът е топлолюбиво и много полезно дърво. Ако решим да го засадим в градината, трябва да му осигурим пространство и плодородна почва. Той обича светлината, но прави дълбока сянка на близо стоящите до него растения. Вкусните плодове съдържат висококачествено маслено вещество, а зелената обвивка на плода много дъбилни вещества. Орехът заслужава почетно място в парка и градината.
Освен обикновеният орех, у нас се отглежда и черният (Juglans nigra), който произхожда от Северна Америка. У нас има по-скоро друго значение, като декоративно-парково дърво. Той е по-строен и с по-закръглена корона от обикновения орех. Листата първоначално са светлозелени, а есента добиват приятно светложълт цвят. Те започват да опадват от края на септември. Прясно събраните плодове се използват за храна, но ако престоят, започват да нагарчат заради високото съдържание на маслено вещество. Черният орех има екзотичен вид и у нас се търси за неговата декоративна стойност.
В градината като парково дърво може да служи и сивият орех (Juglans cinerea). Той също е с родина Северна Америка. Достига височина 25-30 м, а дебелината му е 1 м в диаметър. Развива широка корона. Кората му е много дълбоко напукана. Плодовете са удължени и приличат на сливи. Цени се у нас като парково дърво с добър растеж, защото е по-устойчив на ниските температури.
Орехът е едно много ценно дърво и щедро награждава хората, които го имат в градината с плодове и красота.