Катранът, често наричан диво или крайморско зеле, е малко познат в нашата кухня кореноплоден зеленчук, който по вкус прилича на хряна. Съдържа белтъчини, захари, минерални соли, етерични масла, на които се дължи острият му вкус, а младите листа са богати на витамин С.
Катранът се използва за подправка на супи, месни и рибни ястия, а листата му за салата. В някои страни на Закавказието се използват за храна избелените млади листа на растението, които са много богати на витамин С.
Той е студоустойчиво растение. Може да се сее напролет и на есен. Тъй като пониква при ниски температури, при пролетното му засяване семената задължително се стратифицират. Семената се засяват на редове при разстояние 70 см между редовете и 30 см в реда. Дълбочината на сеитба е 1,5 см при пролетната сеитбата и 2-3 см при есенната. За декар са необходими при пролетна сеитба 1 кг семена, като при есенната нормата се увеличава с 20-25 процента.
Катранът е светлолюбиво растение и не понася засенчване. Като кореноплоден вид за него са подходящи дълбоки, рохкави, високо плодородни почви. Не понася киселите почви и такива с високо ниво на подпочвените води.
Той реагира много добре на торене с органични и минерални торове. До настъпване на студовете листата му окапват, главният корен се скъсява и главата му хлътва на около 3 см в почвата, което му помага да издържа на големи студове. Веднага след настъпване на благоприятно време през пролетта презимувалите растения започват много бързо да се развиват и оформят голяма листна розетка. Развиват се цветоносни стъбла и през втората година се получават семена. Те могат да се използват за сеитба през есента. Кореноплодите се изваждат с помощта на вили или скоба през есента на втората година.