Време е да разсаждате целината

Целината е популярна и любима култура. Кореноплодната целина е богата на витамини, минерални соли, аминокиселини и етерични масла (до 100 мг % в листата). Дръжковата целина, която се отглежда за месестите, сочни държки, също съдържа много витамини и захари. Ароматните, сочни листа на лисната целина, които се използват свежи и сушени, са особено богати на витамините С, В1, В2, РР и др.
Целината е двугодишно растение – през първата година образува листа и кореноплоди, а през втората година – семена. Тя обича прохладното време и расте най-добре при 18-20°С. Отличава се със студоустойчивост и възрастните растения издържат до –8, -9°С. Поради тези качества не се бърза с прибирането й през есента: през хладните есенни дни тя расте интензивно, без да се страхува от понижението на температурите.
Отглежда се само при редовно напояване, тъй като е много влаголюбива. Когато е засушена, кореноплодите остават дребни и деформирани, а листата загрубяват и имат къси дръжки.
Големи са изискванията й към почвата. Подходящи за еня са структурите, песъчливо-глинести, влагозадържащи почви, богати с органични вещества. Особено благоприятно е торенето й с угнил оборски тор.
Трябва да се има предвид, че изтощава силно почвата, поради което на едно и също място се отглежда след 3-4 години.
Най-подходящите й предшественици са зеленчуковите култури, които се торят с оборски тор – домати, пипер, патладжан, краставици.
Мястото, определено за целината, се подготвя добре. През есента се наторява с угнил оборски тор и минерални торове и почвата се обработва дълбоко. До засаждането на целината, което става късно през пролетта, се отглеждат ранни предкултури, като спанак, зелен лук, салата и др. Преди разсаждането се оформят ниски лехи (фитарии), или се набраздява на 60 см между тировете.
Целината, засята през март, се разсажда към края на май – началото на юни, а тази, засята по-рано – през първата половина на май. Изобщо, използва се 60-70-дневен разсад.
Един ден преди разсаждането разсадът се полива, за да се извади по-лесно от разсадната леха. Част от листата и 1/3 от корените на извадения разсад се отрязват, за да се улеснят разсаждането и прихващането. Трябва да се засажда къс садило, обезателно на дълбочината, на която растенията са били в разсадната леха. По-дълбокото или по-плиткото засаждане влошава качеството на продукцията, особено на кореноплодите.
На ниските лехи – фитариите, разстоянията на засаждане на кореноплодите и дръжковата целина са 40 х 25 х 30 см. На тировете се разсажда от двете страни на всеки тир, сравнително по-близо до браздата, на същите разстояния.
Листната целина се засажда в ниската леха (фитарията) по-гъсто – 15 х 10 –12 см. През лятото част от растенията се проскубват за консумация и разстоянията стават 30 х 20-25 см.
Веднага след засаждането се полива с течаща вода. След няколко дни се препоръчва с по-малко количество вода – прави се “по-тънка” поливка.
По-късно грижите са: неколкократно окопаване – почвата се обработва внимателно, за да не се разкъсват корените; напояване – извършва се средно всяка седмица; двукратно подхранване с амониева селитра, приблизително с по 1,5 кг на 100 кв. м, едновременно с окопаването или напояването; почистване на долните застарели листа, през август. Избелването (“бланширането”) на дръжковата целина става към края на август и през септември, като растенията се загърлят постепенно за около 15 дни с влажна и рохкава почва. Избелват се само толкова растения, колкото ще бъдат използвани.
Вече през късната есен се очакват основните добиви от целина: кореноплодна целина – 200-250 кг кореноплоди от 100 кв. м; дръжкова целина – около 80 кг “бланширани” дръжки от 100 кв. м; листна целина – 1000-1200 връзки от 100 кв. м.