Инициативата за промяна на Общата селскостопанска политика вече е в ход. В началото на годината комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хогугън инициира публична консултация „Модернизиране и опростяване на Общата селскостопанска политика”, като на голяма конференция, проведена на 7 юли, той представи и резултатите от нея, съобщиха от Института за агростратегии и иновации. По първоначални данни в началото на септември ЕК трябваше да представи своето комюнике за виждането си за промяна на ОСП. Успоредно с това се очаква да има и анализ на оценката на въздействието на тази промяна, за да може през есента на тази година на обществеността да бъдат представени законодателните предложения, които ще бъдат в основата на самата промяна.
Такъв беше и графика през 2010 г., когато започна реформата която доведе до сега прилагащата се ОСП.
Напускането на Обединеното кралство обаче доведе до редица проблеми, най-големият от които е намаляването на бюджета на Общността. Поради тази причина ЕК все още се бави с представянето на Многогодишната финансова рамка, която ще определи финансовите параметри през следващия програмен период както за ОСП, така и за всички останали политики на ЕС. Докато през годините назад предложенията за промяна в политиките на ЕС са вървели паралелно с предложенията за МФР, в настоящия момент този принцип явно няма да бъде спазен.
На 28 юни тази година ЕК представи своя „Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС”, чиято основна цел беше да провокира дебат относно това как да се запълни дупката в европейския бюджет след Brexit. Интересното в този документ не са толкова петте варианта за бъдещия бюджет на Общността, а посочените в него варианти за промяна в политиките, които бюджетът финансира.
По отношение на ОСП са разгледани две възможности за промяна:
- По-добро фокусиране върху директните плащания с цел гарантиране на един базов доход за всички фермери. При един такъв сценарий обаче ще трябва да бъдат намалени директните плащания на големите ферми.
- Въвеждане на процент национално съфинансиране на директните плащания по подобие на националното съфинансиране на сегашния втори стълб на ОСП. Такъв вариант ще трябва обаче задължително да бъде обвързан с прилагането на механизми за управление на риска. При всички положения обаче ще бъде изключително важно да се запази нормалното функциониране на вътрешния пазар.
Вторият интересен елемент в този документ е, че той е изготвен от Генерална дирекция „Бюджет”, която е в ресора на предложения от Германия Комисар Йотингер. В тази връзка предложението да се съфинансират директните плащания, които са около 280 милиарда евро от общия бюджет на ОСП има своята логика. Ако се приеме това предложение, това ще означава, че на ниво бюджет на ЕС размерът на директните плащания ще намалее, но чрез възможността държавите членки да предоставят собствено финансиране на пръв поглед размера на директните плащания на ниво ферма няма да се променят. Кой обаче ще има най-голяма полза от това предложение? Отговорът е ясен – нетните платци в бюджета на ЕС и най-вече Германия. По този начин техните вноски в бюджета (от който се финансират директните плащания) няма да се увеличат, а средствата, които са спестили от неувеличението на вноската си ще бъдат предоставени под формата на директни плащания само на германските фермери.
На противоположното мнение е обаче другият ключов двигател на ЕС – Франция. Докато Германия е с по-индустриална икономическа насоченост, Франция олицетворява земеделието в ЕС.
Евентуалното съфинансиране на директните плащания ще доведе до по-голяма финансова тежест за Франция при финансирането на една обща политика, защото всяка година по линия на директните плащания тя предоставя на своите фермери около 7 и половина милиарда евро – с близо два милиарда евро повече от Германия и с много повече от България, която на година предоставя малко под 800 милиона евро.
Отделно от това Франция и в момента отделя значителни суми от своя бюджет под формата на инвестиционни фондове и държавни помощи, с които подпомага този сектор.
Логичният въпрос е, ако въвеждането на съфинансиране на директните плащания ще доведе до такива различия между двете най-големи икономики в ЕС, до какви различия ще доведе между богатите и бедните държави-членки в ЕС. Този въпрос за нас ще бъде още по-важен и актуален особено с оглед на започващото от 1 януари 2018 г. българско председателство на Съвета на ЕС – датата от която ще започнат паралелните дебати по многогодишната финансова рамка и по бъдещата Обща селскостопанска политика.
