Запазването на настоящия размер на бюджета за Общата селскостопанска политика (ОСП) е от изключителна важност за България, заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на среща с европейския комисар за земеделието и храните Кристоф Хансен и земеделски производители, която се проведе в сградата на представителството на Европейската комисия в София, цитиран от дирекция „Връзки с обществеността и протокол” в оглавяваното от него ведомство. Тахов подчерта, че предложеният намален с над 20%, финансов пакет за страната ни за периода след 2027 г. е неприемлив и би затруднил сериозно постигането на целите за конкурентоспособна и устойчива селскостопанска политика.
Той припомни, че националният дебат за бъдещето на ОСП в България е започнал преди месеци, като се водят активни дискусии с всички заинтересовани страни по предложенията на ЕК за бюджета след 2027 г.. „Министерството на земеделието и храните е в тясна симбиоза с браншовите организации. Работим заедно в диалогичен и прозрачен процес, включително и при формирането на националната позиция по бъдещето на ОСП. Тя трябва да бъде съобразена с нуждите на нашите фермери, да осигурява целеви и достатъчни финансови ресурси и да се основава на успешния и надежден двустълбов модел“, категоричен бе министърът.
По думите му прилагането на подхода „Единен национален план“ вместо опростяване би довело до усложнена структура и процес на вземане на решения, както и до несигурност сред земеделските производители. „Затова смятаме, че ОСП не трябва да бъде част от единния фонд“, обясни той
Тахов изтъкна, че запазването на нивата на екологичната амбиция изисква еквивалентно ниво на подкрепа за земеделските производители.„Предвиденото национално съфинансиране за мерки, които са 100% финансирани от ЕС в рамките на настоящата ОСП, създава база за недостиг в подпомагането, нарушаване на конкуренцията и загуба на общи черти за политиката“, убеден е той.
Министърът наблегна и на значението на финансирането на преработката на селскостопанска продукция, както и на инвестициите в напоителна инфраструктура извън рамките на стопанствата. Според него тези дейности трябва изрично да бъдат включени сред допустимите за финансиране в бъдещата ОСП. „По отношение на финансовите правила България отстоява позицията за запазване на правилото N+3, което осигурява гъвкавост и по-добро планиране на инвестиционните мерки. Предложението за автоматично отчисление на средства N+1 изисква преразглеждане“, настоя той.
По думите му министерството ще продължи да отстоява националната позиция на предстоящите срещи с ЕК и държавите-членки. „Сигурни сме, че стабилна и предвидима политическа рамка ще запази жизнеността на земеделския сектор и ще гарантира устойчивото му развитие“, посочи Тахов.
В заключение той изрази увереност, че чрез активен диалог с ЕК и останалите държави-членки може да бъде постигната справедлива ОСП.
На срещата Хансен обсъди с производители и заинтересовани страни от селскостопанския сектор темите, свързани с бъдещата ОСП на ЕС, предизвикателствата на местно ниво и възможностите за намиране на ефективни решения. Беше дадена възможност на представители на земеделския бранш да отправят своите въпроси и предложения към него във връзка с дебата по ОСП и бъдещата многогодишна финансова рамка. Те наблегнаха върху необходимостта от изравняване на субсидиите за фермерите между държавите-членки на ЕС и настояха да бъде осигурен допълнителен финансов ресурс за напояване. Фермерските организации повдигнаха и въпроса за необходимостта от компенсации за последиците от войната в Украйна.
В срещата участие взе и председателят на комисията по земеделие, храни и гори към Народното събрание Цвета Караянчева. Тя посочи, че задълбоченото познаване на местните характеристики и регионалните специфики на земеделието в държавите-членки е от решаващо значение при планирането на новата ОСП. „Общият ни стремеж трябва да бъде към засилване на продоволствената осигуреност и към по-устойчива и независима хранителна система. От тази гледна точка българското земеделие притежава огромен потенциал и неговото оползотворяване е в интерес на ЕС“, убедена е Караянчева.
На срещата Тахов поздрави българския фермер Албина Ясинская от биоферма „Розино“, която е тазгодишният победител в категорията „Най-добър биологичен земеделски стопанин-жена“ в конкурса на ЕС за биологично производство 2025 г.
