Кактусовите мутанти

Те са привлекателни именно с необичайния си вид, поради който се забелязват веднага. Mutans на латински означава “променям се”. Така се наричат разновидностите, възникнали в резултат на мутация, т. е. на внезапно проявил се някакъв нов признак при животно или растение. Явлението е широко разпространено и именно на него дължим съвременното разнообразие при живите същества.
При кактусите различаваме 3 вида мутации: монстрозност, кристатност и безхлорофилност.
Монстрозни се наричат кактусите, по телата на които хаотично се появяват нови растежни точки. От тези точки се развиват нови стъбла, които растат обикновено паралелно на основното стъбло. Наименованието им идва от латинската дума monstrum, която значи чудовище. Въпреки страшното име те са изключително очарователни. Наричат ги още “скалички” и това име особено съответства на външния им вид. Такава растежна аномалия се среща при представителите на различни родове от семейство Кактусови. Обикновено монстрозните форми се отглеждат на собствен корен.
Кристатните или гребенести кактуси са тези, при които новите растежни точки се появяват много близо една до друга и са разположени на една линия. Те не се превръщат в самостоятелни стъбла, а заради тях тялото на кактуса нараства не толкова на височина, колкото по линията, съединяваща точките. Така цилиндричното или кълбовидно стъбло на кактуса става плоско. С течение на времето линията на растежните точки се превръща в причудливо извита крива и стъблото придобива много сложна, но изключително ефектна форма. Тази форма не пречи на нормалния живот на растението, въпреки че цъфтежът и завръзването на семена са по-скоро изключение. Получените от техните семена растения не наследяват отклонението и се развиват съвсем обичайно.
Много често кристатните форми се отглеждат присадени, тъй като изглеждат още по-ефектно, издигнати върху подложката. Освен това така се активизира техният растеж. И при кристатните, и при монстрозните кактуси се съхраняват клетки, които носят “правилната” информация за развитието. От тях израстват абсолютно нормални стъбла, които биват отстранявани
Названието на безхлорофилните кактуси говори, че при тях липсва хлорофилът, т. е. веществото, благодарение на което всички растения се хранят. Ясно е, че в природата такива растения не съществуват Те са резултат от намесата на човека. Работата е там, че при посев при кактусите освен обикновените зелени екземпляри се появяват и абсолютно безцветни. Това става изключително рядко – 2-3 на 10 000. Такива кактуси преживяват около три седмици за сметка на хранителните вещества от семето, след което загиват. Но ето че през 40-те години на миналия век на един японец му хрумнало да присади безцветното семеначе върху здрав кактус. Това дало началото на широко разпространените сега безхлорофилни форми. Присадените кактусчета са с белезникав цвят, но поставени на много силно осветено място, придобиват познатите ярки багри. Силната светлина активизира съдържащите се във всички растения освен хлорофила още три пигмента: антоциан, ксантозин и каротин. От антоциана те придобиват различните червени оттенъци, от ксантозина – жълтите, а от каротина – морковените. Понякога няколко багри красиво съжителстват върху едно и също растение.
За разлика от другите мутанти, безхлорофилните могат да живеят единствено присадени. Те изискват и непрекъснато силно осветяване, както и умерена температура и почвена влажност.