Чудото лофофора

С откриването на Америка една своеобразна зелена вълна започва да залива стария континент. Това е вълната на откритите там кактуси. За европейците екзотични декоративни видове, в родината си тези растения са източник на храна –плодове и зеленчуци, строителен материал, суровина за оцветители, та дори и материал за добиване на стимулиращи и наркотични средства.
Към последната група се отнася един от най-необикновените представители на кактусите без бодли лофофората (Lophophora). Най-известната е уилямсовата лофофора (L. Williamsii). Развива дебел месест корен, наподобяващ ряпа. Стъблото е с кълбовидна форма, леко сплеснато отгоре. На височина достига 3-4 см, а диаметарът е 5-7 см. То е матово сиво-зелено. Има 8 ребра от власинки, подобни на снопчета бяла коприна. Цветовете са нежно розови с диаметър 1-2 см, наредени в центъра на стъблото. Плодовете са бледорозови, продълговати, до 1 см в диаметър. В тях има кръгли, черни семенца. Расте в Тексас и северните части на Мексико.

Расте бавно
При природни условия лофофорите са бавно растящи и много издържливи на всички неблагоприятни условия. Когато се култивират обаче, особено в климатичните условия в Европа, растенията изискват много светлина, и равномирна почвена и въздушна влажност.
Размножават се както със семена, така и чрез отделяне на страничните разклонения. Отглеждат се в малки саксийки. Почвената смес се съставя от равни части листовка, чимовка и едрозърнест пясък. За подобряване на проницаемостта се прибавят начупени частици от саксия, дори и малки парченца от мрамор.
През лятото саксийките се настаняват на добре огрявани от слънцето места. Полива се много внимателно, така, че почвената смес винаги да е умерено влажна, като основно правило е, тя никога да не пресъхва. Растенията не трябва да се мокрят, защото това може да е причина власинките да опадат или през пролетта да предизвика пригори по стъблата. При добро гледане растенията зацъфтяват на третата година.
През зимата задължително трябва да премине период на относителен покой. През това време – от ноември до февруари включително, изобщо не се поливат. Температурата в помещенията трябва да е 10-12С.

Действа като афродизиак
Уилямсовата лофофора е тясно свързана с митологичните традиции на мексиканските индианци. Части от него били поглъщани в свежо или изсушено състояние, заради въздействието му като наркотик. Научно е доказано, че растенията имат активиращо сексуалната дейност влияние, което се дължи на съдържащият се в тях алкалоид мескалин. Действието му обаче е неконтролируемо, затова използването му в Калифорния е строго забранено със закон. За щастие, въпросните алкалоиди се образуват в растенията само под въздействието на силното мексиканско слънце. Когато се отглеждат в Европа от тях има само минимални следи. Въпреки това, отглеждането на лофофората се ограничава. Без да се гледа на това, че е много красив, този кактус не е подходящ за начинаещи.