Зеленчуците са се формирали в различни райони на земята, при различни температурни условия, затова и нуждата им от топлина не е еднаква. За да се характеризира отношението им към този важен за живота им фактор често се използва сумата от ефективните температури (температурите, по-високи от 10оС) през един вегетационен период. Добив от която и да е зеленчукова култура може да се получи само при определена сума на ефективните температури. Например до началото на плододаването на пипера му трябват 2 600оС, до узряването на чушките – 3 000оС. Късното зеле пък изисква 1 600оС, морковите – 1900оС.
Полезно е да се знаят също минималните и максималните температури за отделните зеленчукови култури. Това са границите, в които растенията все още са жизнени. Например за доматите минималната температура е между 10 и 12оС, максималната – между 30 и 32оС. Пиперът и патладжанът се чувстват добре между 13оС и 32оС., краставиците - от 15оС до 35оС.
Много топлолюбиви са дините, пъпешите, бамята, бататите, захарната царевица. Всички те се развиват и плододават най-добре при 25-30оС, но са способни да растат и при 40оС.
Топлолюбиви са доматите, пиперът, патладжанът, крастивиците, тиквичките, тиквите, патисоните, фасулът, физалисът, чубрицата. Те не само не понасят студ под ОоС, но някои от тях като краставиците и пиперът, загиват при под 3-5оС. Оптималната температура за растежа и развитието им е 22-25оС. Ако тя падне под 15оС или се повиши над 35оС растежът и развитието се забавят.
Полустудоустойчиви са зелевите, салатата, грахът, баклата, морковите, магданозът, целината, копърът, празът, джодженът. Някои от тях понасят захлаждане до –3 - -5оС, други – до –7, -8оС. През вегетацията те се нуждаят от по-умерени температури – от 16 до 20оС.
Студоустойчиви са спанакът, лукът, чесънът, хрянът, ревенът, лападът, аспержите. Те издържат до –10 - -12оС и могат да презимуват на открито в почвата. Оптималните за развитието им са температурите около 15-18оС.
