Тази пролет беше доста дъждовна и както често се случва в такова време, ягодовата реколта страда доста от сивото гниене, което покрива плодовете със сива плесен и предизвиква загниването им. В неблагоприятни години гъбичното заболяване е в състояние да унищожи до 90% от реколтата. Смята се за особено опасна при продължително дъждовно време.
Гъбичките презимуват в растителни отпадъци и през пролетта поразява плодовете, венчелистчетата и стъблата на ягодите. Най-силно страдат лехите, засадени гъсто и разположени в ниски непроветриви участъци – там ягодите посивяват и вкусовите им качества се влошават до положение да не могат да се консумират. Химическите препарати няма да помогнат, тъй като при цъфтежа и зреенето на ягодите употребата им е забранена. Късно е и за пръскане, така че най-важна се оказва профилактиката.
1. За засаждане на ягодите се избирт проветриви, слънчеви места, като през пролетта почвата се почиства от растителни остатъци и бурени.
2. По време на цъфтежа почвата под ягодите се мулчира със слой слама или дървени стърготини, за да не допират растенията пръстта – и ягодите остават по-чисти, и сивото гниене се появява по-рядко.
3. Ако нямате слама, можете да поставите подпори от тел.
4. Пръскането на ягодите с дървесна пепел след дъжд сдържа развитието на сивото гниене.
5. Между лехите може да се засади чесън – той разпространява фитонциди, унищожаващи сивото гниене и останалите гъбички.
6. Преди началото на растежа на ягодите можете да ги напръскате с 3-процентов разтвор на бордолезов разтвор.
7. При обиране на реколтата събирайте болните ягоди в отделен съд и ги унишожете извън градината.
От полза е да се потърсят сортове, устойчиви на гъбични заболявания. Устойчивостта спрямо сивото гниене може да бъде увеличена с подхранвания с фосфорно-калиеви торове, както и с микроелементи. По-конкретно се използва разтвор на борна киселина (2 грама на 10 литра вода) и на железен сулфат (зелен камък, 5 грама на 10 литра вода. Обработката се повтаря през 10-15 дни.
