В началото на март Политическа партия „Обединени земеделци” организира дискусия за общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година, която е част от поредица подобни събития, насочени към навременното информиране на бизнеса по структурата на европейското подпомагане през следващите две десетилетия. Във форума участва евродепутатът Албърт Деск, член и координатор на Комисията по земеделие на Европейския парламент, който по покана на председателя на партията Петя Ставрева представи основните насоки, по които ще се дискутира в рамките на Европейския съюз. В дискусията участваха представители на редица браншови съюзи от земеделието, както и фермери, обединени от инициативата за Балканското аграрно сътрудничество.
Пред Синор.БГ Петя Ставрева представи вижданията на партията за бъдещата политика, както и очакванията на бизнеса от новия парламент.
Г-жо Ставрева, ще успеят ли българските земеделци да наложат свои идеи за бъдещата ОСП?
Дискусията, която проведохме на 8 март в София, имаше за цел да открои основните предизвикателства за българското земеделие в контекста на промяната на общата селскостопанска политика и да подготви колегите за една конструктивна дискусия, в която е важно да се чуе думата на България.
Евродепутатът Албърт Деск даде подробна информация за хода на началните преговори по ОСП. По отношение на започналите дискусии за бъдещата ОСП в Брюксел, лично аз присъствах на подобни разисквания и трябва да кажа, че предизвикатествата пред родното земеделие наистина ще бъдат големи.
От началото на годината на ниво ЕС се дискутират много и различни идеи, по които нашите земеделци трябва да формират адекватна позиция.
Едното от предложенията е да се намали драстично размерът на директните плащания. Личното ми мнение от досегашните дискусии е, че на този етап повечето държави членки имат нагласата за подкрепа на подобна промяна и това по всяка вероятност няма да се хареса на сектора.
Второто предложение е за промяна на структурата на подкрепа, като се предлага вместо досегашната двустепенна структура с директни плащания и политики за селските райони да се мине към три или към пет стълба на подкрепа.
В тристълбовата структура се предлага да се включат специфики за подпомагане на различни производства, в петстълбовата структура пък се залага на иновативните проекти и насърчаванета на аграрната наука. За мен е важно днес, когато се води този дебат, България да има своя глас и присъствие, както от страна на производителите, така и от аграрната наука. За да не се окаже така, че през 2020 г. отново да прилагаме политики, отразяващи възможностите за развитие на други държави.
Как според вас се отрази върху българското земеделие европейското и национално подпомагане досега?
Анализите на експертния съвет на партия са недвусмислени, че европейската политика помогна за модернизацията на българския агросектор. В същото време обаче имаме притеснения заради диспропорциите в развитието на отделните сектори. Една от основните мисии на европейската подкрепа е хармоничното развитие и балансираната подкрепа за всички браншове. При нас обаче основната подкрепа отиде към зърнопроизводството и етерично-маслените култури. В същото време изоставането в животновъдството и отглеждането на плодове и зеленчуци продължава и това влияе негативно върху структурата на цялото земеделие.
Оказа се, че за периода 2007-2013 г. едва под 30 процента от средствата по ПРСР са влезли в българските села и това е повече от притеснително.
Една от сериозните мисии на тази програма според мен трябваше да ограничи процеса на обезлюдяване на малките села, а това не се случи. Даже напротив - обезлюдяването продължава и от картата на България всяка година изчезват десетки села.
Това е проблем за цяла Европа, по при нас доби фатални последици. Ако днес говорим за бъдещето на Европа, то все по-активно се налага моделът за развитие на няколко скорости. За съжаление в България от години регионалното развитие тече на няколко скорости. И днес на пръстите на едната ръка се броят центровете с добри условия за заетост. В същото време има „периферия”, която е на ръба на фалита, където закриваме села, заетостта е ниска, а младите хора си тръгват.
Имате ли конкретно предложение в тази връзка?
От „Обединени земеделци” предлагаме да стартират отделни регионални програми, които да са съобразени със спецификата на областта. Подобен модел успешно се развива във Франция, където през 70-те години на миналия век са стартирали регионални програми с взаимно обвързани производства, които дават препитание на хората в областта на храните. Като например „Пътят на млякото” и „Пътят на виното”, които от една страна дават възможност за реализация на земеделската продукция, а от друга - задържат икономически активните хора в селата. Третото предимство е възраждането на туризма.
В това отношение България има огромен потенциал, но в слчуая е важно да се координират и съответните министерства – на земеделието, на регионалното развитие и на туризма.
Концепцията „България на регионите” залагаше подобни идеи, но и те като много други останаха на книга, не смятата ли?
Крайно време е да изпълним със съдържание концепцията „България на регионите”, защото не може тя да бъде само добре рекламирана стратегия, която на практика не се прилага.
Целта е всеки регион да оползотвори максимално своя потенциал. В тази връзка нашата партия предлага скоростна реализация на конкретни регионални програми, защото с национални мерки държавата много трудно може да отговори на спецификите на даден регион.
Знаете колко различни са проблемите на Смолян, Благоевград или Видин например. Нужно е хората от тези региони сами да предложат идеите си, съобразявайки ги с техните възможности. Само тогава може да се очаква икономически и социален ефект.
Предложенията ви за регионалната политика включват ли се в идеите за бъдещата ОСП?
България е в състояние да реализира подобни регионални програми, но за това не трябва да разчита само на европейски средства, а и на финансиране от националния бюджет. Нито една държава, която развива успешно земеделие, не разчита само на европейски плащания.
И тук е важно да балансираме парите от националния бюджет и да ги насочим към онези региони, където има най-голяма нуждата от тях. Ако досега 80 процента от евросубсидиите отиваха в 6 или 8 процента от фермерите, виждаме как ефектът от подкрепата се изкривява.
Днес измерението на развитието на земеделието е не само в това колко земя се обработва, а как се обработва. Практиката показа, че когато имотите се концентрират в ръцете на даден производител, това води до обезлюдяване на редица региони. Дори сеитбооборотът не се провежда според правилата и като цяло грижата за природата се променя. А земята е един ресурс, който трябва да се опазва.
Затова в ЕС отново на дневен ред е въпросът дали да не бъдат поставени тавани за размера на обработваемите земи, които ще се подпомагат.
Какви са конкретните ви предложения в тази насока?
Според мен подкрепата на родното производство е част от националната сигурност на държавата, затова, когато се чертаят бъдещите политики, е редно те да се насочват балансирано към фермерите, които имат реална нужда да бъдат подпомагани.
България от десет години е член на Европейския съюз, но и досега оставаме големи длъжници в подкрепа и за младите фермери, и за дребното предприемачество, и за хората в необлагодетелстваните райони.
Големи пропуски бяха допуснати и по отношение на биологичното земеделие. Минаха едни шумни рекламни кампании, платиха се големи пари за неговото популяризиране, но когато дойде време фермерът да започне бизнес като биопроизводител, изведнъж се явяват хиляди бюрократични спънки.
Тези сектори ще могат да се развият, ако в бъдеще се обърне специално внимание на пазара. В тази връзка от „Обединени земеделци” се обръщаме към бъдещото правителство с конкретно предложение. Нека към министерството на земеделието да има специален сектор, който да се занимава с реализацията на продукцията и за него да отговаря конкретен заместник министър.
За нас това е ключово решение, защото на национално ниво ще се координира вътрешния пазар и износа, като държавата пряко ще участва в управлението и реализацията на продукцията. Това се случва в други европейски страни, време е и ние да подкрепим по-категорично своето производство.
Ако си спомняте, партия „Обединени земеделци” още преди 10 години предложи минимум половината от стоките в търговските вериги да бъдат българска продукция. Тогава като евродепутат и член на комисията по земеделие настоях за въвеждане на този защитен механизъм. Днес той се прилага в Румъния, докато ние спряхме до едни промени в закона за храните, които останаха неприети от миналия парламент.
От тогава се смениха много правителства, чухме много предизборни обещания, но уви, след като минат изборите, нещата не се случват.
Чува ли се вашият глас като българска партия на земеделците?
Аз контактувам с редица колеги от Европейския парламент, Еврокомисията и други институции, провеждаме много срещи и в страната, включително и в рамките на Балканското партньорство. Изпращаме наши позиции и становища и до европейски, и до национални институции.
Но за мен е изключително важно самите фермери да бъдат активната страна и да осъзнават, че от тяхната инициативност зависи резултатността за бъдещото им подпомагане.
Винаги съм настоявала като човек, който иска да види България като модерна и преуспяла аграрна държава, да имаме национална дългосрочна стратегия за нейното развитие. Но това не трябва да бъде поредният документ, който да остане на книга, а да формулираме 10 национални приоритета по отношение на развитие на земеделие и регионална политика и те да бъдат неизменна част от политиката на държавата за следващите 10 или 20 години. Така ще ориентираме и българските производители от една страна, а и инвеститорите – от друга, защото има интерес и от българска, и от чужда страна.
А как работите с българските институции?
През годините съм имала добри контакти с редица колеги от министерството на земеделието, защото там работят добри професионалисти. Но това, което пречи според мен, е прекалено голямата бюрокрация и мудността, с която се взимат определени решения.
За съжаление някои от решенията са с политическа окраска и те по-скоро облагодетелстват група от поризводители, а не всички. За мен земеделието няма цвят, затова няма значение дадено решение от коя партия идва, ако то е разумно и е добре за страната, би трябвало да се подкрепя.
По време на 43-о Народно събрание бях поканена от председателя на комисията по земеделие Румен Христов като нещатен сътрудник в комисията.
Ние предложихме законопроект за браншовите организации, но в този парламент нямаше достатъчно политическа воля за подкрепа. Въпреки обсъжданията и кръглите маси, които бяха организирани, не се стигна до неговото гласуване.
Това за мен е голям пропуск, защото пряко рефлектира върху работата на терен. Затова ще настояваме следващият парламент да се заеме сериозно и да приеме Закон за браншвите организации.
България е единствената държава в ЕС, чиито земеделски производители не членуват в европейската конфедерация на земеделските браншови съюзи „Копа Коджека”.
През януари тази година имах среща в Брюксел с генералния секретар на „Копа Коджека” Пека Песонен. Според него липсата на пълноправно членство лишава българските фермери от силен глас, защото в тази организация се взимат важни решения и нейната позиция е много важна при изработане на конкретни позиции от Европейския парламент и Еврокомисията.
Проблем за членството в „Копа Коджека” е и членският внос, който е висок и затова някои държави плащат национални средства за първоначалния етап от влизането на земеделците в тази организация.
У нас обаче все още няма една национална организация, която да обединява всички браншове в земеделието. Затова и Законът за браншовите организации е крайно необходим, за да насърчи сдружавенето и да осигури представителност на фермерските асоцииации у нас и в Европа.
Какво очаквате от директната си работа със следващия парламент?
Желанието ми е добрите идеи да се възприемат, а не да се търси някаква политическа окраска и когато тези идеи не са удобни за определена група от хора, те да останат без реализация. Въпреки проблемите обаче това не ме обезкуражава, защото за мен изграждането на едно модерно земеделие в страната е кауза.
Догодина на Българияй предстои предателство на Съвета на ЕС. Това е огромен шанс за нас, защото в рамките на европейските приоритети ние можем да прокараме и един български приоритет. За мен един от най-стратегическите задачи е да гарантираме подкрепа за производството на традиционни качествени български храни.
Това наше искане би могло да се прокара и със законодателна инициатива в рамките на европейските институции, а впоследствие това ще бъде и реклама за страната, включително и като туристическа дестинация. Но тук координирано трябва да работят всички държавни институции, а подходът да бъде не като чиновници, а като държавници.
Много често добрите идеи не получават развитие, защото липсва достатъчна воля за реализацията им.
Вярвам, че България може да стане успешна аграрна държава, ако земеделието бъде изведено в един от приоритетите на страната, защото такива са нашите природни дадености. Ще се радвам, ако в хоризонта на 2020 г. нашата родина да има друга структура на земеделието с балансирана подкрепа за всички сектори.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
