В първия текст подробно ви запознахме с основните предпазни действия, необходими за подготовка на разсада за пипер, който се сади в края на април, най-късно до 10 май. Тъй като времето за подготовка на самия разсад е точно сега, важно е да подготвим почвата не само за самия разсад, но и за полето, където ще отглеждаме пипера.
Нека припомним, че най-големите вредители за полските чушки са маната, втрънчването, столбурът и ветрицилийното увяхване, а при оранжерийното отглеждане растението трябва да се пази от белокрилката и черната мана.
За химичното обеззаразяване на почвата правилният период е есенният – от 15 септември до 15 октомври, когато външните температури рядко надвишават 23 градуса, а през нощта почти не падат под 10 градуса.
Ако сте пропуснали тези срокове, има и физичен начин за обеззаразяване, който може да стане чрез заливане на площта с вряла вода и това може да го направите по всяко време на годината. Има и трети начин – биологичен, който се прави през юни и юли, съветват селекционери от „Геоселем селект“.
В почвата за отглеждане на разсада най-често има гъби, които причиняват сеченето на разсадите, вертицилийното увяхване по пипера. Има също и свободно живеещите нематоди, почвообитаващи насекоми и техните ларви. Ще представим действието само на един от химичните препарати, които могат да се използват срещу тези вредители. Става въпрос за безамит гранулата, чието активно вещество е метилизотиоцианатът, познат под кодовото име дазомет и в един килограм гранулат се съдържат 980 грама от него.
Препаратът се внася в почвата през есента, за да може да се разгради, а за целта почвата трябва да е навлажнена до 75% от пределната полска влагоемкост, но да не е кална, за да може да ес работи, препоръчват агрономи.
За леки почви на квадратен метър се поставят по 30-40 грама от безамит гранулата, а при почви с тежък механичен състав най-често концентрацията на кв. м. е по-голяма – от 50-60 гр до 80 гр от препарата.
Важното е върху този слой да се постави нов слой от 18-20 гр от препарата и при необходимост, може да се разхвърли нов слой със същата дебелина.
При внасянето в почвата и след разпадането на гранулите отделилият се газ прониква надолу до 8-10 сантиметра, встрани – до 12-13 см и нагоре – до 25 см.
За да може той да подейства срещу ларвите и гъбичните пори, е важно оформилата се купчина от почва да се завие с широко полиетиленово платно, чиито краища да се затиснат с железни вериги или дървени греди и да останат затиснати от 4 до 10 дни.
При среднодневна температура от 15 градуса почвата се държи до 10 дни, а при 20 градуса – само 4 дни.
След това купчината се открива и през две седмици пръстта се прехвърля с лопата, за да може газът да се освободи от почвата.
Ако имате нападение на почвата от телени червеи, тогава третирате с препарата каунтер 5Г в норма 3 килограма на декар.
Методи за борба срещу гъбите, предизвикващи така нареченото „сечене“ по разсада. Нападнатите растения полягат и падат като отсечени, като повличат съседните.
В тези случаи веднага трябва да разберете дали причината е в ризоктониа или от питиум или почвообитаващите гъби от рода фитофотари, или инфекцията е смесена.
Ако е само от ризоктониа, полива се с разтвор от следните препарати – бенлейт 50 ВП, беномил 50 ВП, фундазол 50 ВП. За всички тях концентрацията трябва да бъде 0,05% или топсин М (метил топсин) 70 ВП 0,07% - по 6-7 литра на квадратен метър.
Ако е останалите гъби, тогава се полива със същото количество от разтвора на препарата превикур 607 Л – 0,15%.
Ако заразата е смесена, тогава се смесват 0,05% бенлейт, беномил, фундозол или метил топсин 0,07% с 0,15% превикур 607 Л и се полива със същото количество.
Изключително важно за ограничаване на пораженията от болестта втрънчване, причинено от краставично-мозаичния вирус, е изнасянето на пипера на полето в оптималния срок – до началото на май.
Краставично-мозаичният вирус се причинява от крилатите форми на листни въшки, които в българските географски ширини започват да се разпространяват в периода 5-10 май.Популацията им нераства и те се разпространяват най-много през юни, като поразяват масово насажденията, така че никакъв пестицид не би могъл да се справи с крилатите листни въшки.
Ако разсадът не е изнесен на полето до 10 май, то при отглеждането му в полиетиленови оранжерии сигурен начин за унижоването на летливите насекоми е да поставите жълти лепливи табла, върху които въшките да залепват. Жълтият цвят силно привлича тези насекоми, затова и тези табла помагат.
Ако изнесете разсада с пипер след 10 май или в началото на юни, пиперът става силно податлив и на други болести. Понякога почти 90 на сто от пипера може да заболее от втрънчване. Затова и изнасянето на пипера на полето в Южна България трябва да стане до 5 май, а в Северна България – до 10 май.
В случай, че пиперът остане в полиетиленовите оранжерии след тези дати, за да го предпазите от краставично-мозаичния вирус, трябва да използвате мрежесто платно «Агривело», с което разсадът се обвива, след като сте отстранили полиетиленовото покритие.
Разсаждането на пипера е с най-висок предпазен ефект срещу мана (фитофтора капсици), ако сте подготвили почвата още през пролетта на предишната година. Веднага след прибиране на предшественика през август се извършват дисковане, плитка оран, текущо подравняване, анализ на почвата за телени червеи и борбата срещу тях, внасяне в почвата на фосфорни и калиеви торове и дълбока оран.
Ако все още има буци, отново се дискова и накрая се правят браздите с група направа на високи лехи.
Напролет лехите се дооформят с тилтер.
При високорастящите сортове пипер като сиврия, различни сортове капия, Златен медал, Албена, Гороглед и др. се прилагат две междуредови разстояния – 140 и 160 см в двуредовата лента. При 140 см разстояние между редовете в лентата е 50 см, вътре в реда е 12-15 см по едно разстояние в гнездо. И в двата случая разстоянието между лентите трябва да е 90 см, така че водата да не опира до разклоненията на корена и по този начин растенията се предпазват от заразяване с мана.
При нискорастящите сортове, каквито са унгарският Калочай и българският Букетен 5, по-добре е да се използва триредова лента – разстоянието между лентите е 90 см, между редовете в лентата – 35 см и вътре в реда на 15-18 см по едно растение в гнездо.
Ако високата леха не е предварително направена, то напролет на равна площ пиперът се засажда на двуредова лента при разстояние от 90 см между тях и разстояние между редовете в лентата 50 или 70 см, а съответно разстояние в редовете 10-12 или 12-15 см. Най-добре е пиперът да се сади машинно.
По-късно при окопаването се отварят браздите и се оформят лехите, като дълбочината на браздите трябва да бъде най-малко 20 см. Затова и периодично те трябва да се продълбочават.
("Геосем селект" отново ще се представи на Агра 2017 в Повдив, където може да се снабдите с новите им соротове семена).
