Няколко са основните вредители по пипера, за които стопаните трябва да водят борба далеч преди засаждането на разсада на полето, за да предпазят продукцията от неприятели. Само да припомним, че най-големите вредители за полските чушки са маната, втрънчването, столбурът и ветрицилийното увяхване. При оранжерийното отглеждане пък стопаните трябва да се борят с белокрилката и черната мана.
Именно затова преди садене е важно да изберете точното място за пипера, което да е с равномерен наклон, като най-важно е наклонът да бъде три-четвърти на хиляда при гравитачното поливане, съветват учени от „Геоселем селект“.
Теренът също трябва да е изравнен, като са допустими неравности само до 10 см и то на места.
Важно е също да няма коренищни и кореновоиздънкови плевели като балур, троскот или паламида.
Най-добри предшественици като култури преди пипера са пшеницата или ечемикът, а също и бобовите растения като фасул, соя, нахут, но не грах.
Трябва да избягвате терени, върху които преди това са гледани култури, гостроприемници на маната, като например пипер, патладжан, домати, бамя, тиквички, пъпеши, спанак или босилек.
Мястото трябва да бъде и добре почистено срещу телен червей.
Експертите съветват също поне две поредни години върху градината с пипер да не е имало култури, засегнати от късен бактериен пригор. Тъй като тази болест поразява листата на доматите, които се начупват и разнасят от вятъра дори на километър разстояние от дадена градина, затова и стопаните трябва да са внимателни, когато избират място за пипера.
Това е изключително важно, защото за разлика от сортовете домати, при които е заложено да имат естествен имунитет срещу някои болести, за пипера не е така.
В България не се продават сортове, които да са устойчиви на следните болести - ветрицилийно увяхване, мана (фитофтора капсици) и тютюневомозаичен вирус. Обикновено тези болести се наблюдават в българския сорт Куртовска капия и френския Денюб грос, когато температурите през лятото надхвърлят 28 градуса.
Затова едно от важните условия при отглеждането на разсада е в него да не участват пушачи, които могат да пренесат заразата. Ако все пак пушат, след всяка цигара обилно трябва да измиват ръцете си със сапун, защото содата каустик е успешен химикал срещу вирусите.
Здрав и хубав разсад за пипер става само със здраво и обеззаразено семе, което засява върху обеззаразена почва. Третото важно условие е разсадът да бъде изнесен на открито постоянно място до 10 май, за да се избегнат вирусните болести.
Със семената на пипера не се пренасят много болести – единствено тютюневомозаичният вирус и късният бактериален пригор. Затова семената трябва да са обеззаразени задължително преди да се сеят. Срещу тютюневомозаичния вирус семената се киснат в 2-процентен разтвор на сода каустик в продължение на 10 минути, като последващо се измиват и подсушават.
Обеззеразяването срещу късния бактериален пригор става, като се кисне в 52-градусова вода в продължение на 25 минути.
Проблемът е, че при неправилно третиране на семената с вода, може силно да се намали тяхната кълняемост. Затова трябва да се допитате до специалисти, които умеят да правят това обезаразяване.
(В следващия материал ще ви запознаем с начините за обеззаразяване на почвата.)