Краставиците са едни от желаните култури, отглеждани оранжерийно през зимните месеци, заради високата си продуктивност и краткия вегетационен период. Много добрите им вкусови качества ги правят търсени на пазара. Те са добри предшественици на доматите и другите култури, отглеждани оранжерийно.
Краставиците се развиват добре при по-висока температура и влага, поради субтропичния си произход, но всяко нарушение в температурно-влажностния режим смущава растежа им и те го преодоляват трудно за разлика от останалите култури. А освен това се увеличава чувствителността им към различните причинители на болести и към специфичните неприятели. Краставиците боледуват от различни инфекциозни и неинфекциозни болести при специфичните оранжерийни условия. Монокултурното отглеждане на краставици и домати, и по-рядко на пипер, води до натрупване патогенни микроорганизми в почвата.
Гъбните болести при краставиците са на първо място, следвани от вирусните.
- Фузарийното гниене (Fusarium oxysporum f.sp. radiciscucumerinum) е специфично заболяване по оранжерийните краставици. То се проявява като кореново и базично гниене, 1-2 месеца след разсаждането и по-рядко напада младите растения.
В основата на стъблото появява жълтокафяво напетняване, което първоначално е повърхностно, но по-късно се разширява и преминава в дълбочина. Загнилата част от корена или стъблото лесно се разцепва по дължина. Ако влагата е по-висока, петната се покриват със слабо забележим белезникав налеп.
Гъбният патоген напада само оранжерийните краставици и се натрупва в почвата в растителните остатъци. Той се развива при температура по-висока от оптималната, както и при повишаване на почвена влажност и уплътняване на повърхностния почвен слой. Това е едно от най-често срещаните заболявания. По-често се заразяват физиологически стари и отслабнали растения в резултат от грешки в режима на отглеждане и агротехниката.
Патогенът е устойчив на химически препарати и единственото сигурно средство срещу него е обеззаразяване на почвата чрез пропарване. Препоръчително е често проветряване и поддържане на оптималната за културата температура. Ако няма омекване на тъканите, растенията трябва да се подсипят с пясък, а върху него да нанесе торопочвена смес, за да пуснат допълнителни корени.
- Брашнестата мана има голямо икономическо значение за оранжерийните краставици. Гъбните патогени (Podosphaera xanthii синоним Sphaerotheca fuliginea Poll.; S.fusca и Erysiphe cichoracearum D.C. – по-рядко), които причиняват болестта се развиват целогодишно в оранжериите. Първите симптоми са малки, бледи, разлети петна по горната повърхност на старите листа. След това се инфектират стъблата и младите листа. Петната се увеличават, покриват се с бял брашнест налеп, сливат се, а тъканите под тях прегарят и загиват.
Ако нападението е във висока степен, изсъхват всички листа на растението. Болните растения дават дребни, криви и негодни за пазара плодове. Бързо развитие на заболяването се наблюдава при умерена температура, въздушна влажност 60-90%, суха почва, слаба светлина и силен растеж на растенията.
Брашнестата мана се развива по-силно в оранжерии, където за уплътняване на площите се засаждат късоплодни сортове. Краставиците за ранно оранжерийно производство страдат силно от болестта. Ако в началото на зимата има растения във вегетация от различни срокове, се създават благоприятни условия за заразяване на краставиците от средно ранно производство.
Причинителите на брашнестата мана са лесно приспособими към условията и стават устойчиви към химическите средства, използвани срещу тях, което затруднява много борбата със заболяването. Срещу болестта може да се използва един от регистрираните фунгициди: Вивандо - 0,02%; Систан екозом ЕВ- 65-165 мл/ дка; Шавит 25 ЕК (Тридемол 25 ЕК) - 0,02%; Тиморекс 66 ЕК - 0,5% предпазно, а 1% лекуващо (краен срок за употреба на наличните количества 12.09.2015 ).
- Вертицилийното увяхване (Verticillium albo-atrum и V. dahliae) е от болестите причинители на трахеомикози, т.е. повреди по проводящите съдове. То причинява запушване на проводящите съдове на инфектираните растения. При напречен пререз се вижда покафененяването им, а корените в същото време са свежи и здрави на вид. Първите признаци са увяхване на растенията и V- образно пожълтяване на части от листата. По-късно целите листа пожълтяват и изсъхват.
Заразата прониква в корените през рани, причинени от почвени обработки или от нематоди. Причинителят се развива добре в сравнително хладно време и се запазва в почвата в продължение на няколко години.
Борбата със заболяването е трудна и в случая решаваща е профилактиката. Обеззаразяване на почвата чрез пропарване, унищожаване на болните растения и растителни остатъци, засаждане на устойчиви сортове, унищожаване на плевелите. Няма регистрирани химически средства за растителна защита срещу болестта.
Вирусните болести са много вредни за растенията, в т. ч и за краставиците и имат голямо икономическо значение. Те са представени от обикновената мозайка, краставичната мозайка, зелената английска мозайка и др.
- Краставичната мозайка с причинител Cucumber mosaic virus (Cucumis virus, Smith) е широко разпространено заболяване с голям брой гостоприемници, но в оранжериите най-силно поразява краставиците, отглеждани за ранно производство. Признаците на болестта варират в зависимост от сорта, фазата на инфектиране, условията на околната среда и особеностите на вирусния щам. В едни случаи по-старите листа на растенията са нормално развити, но връхните са по-дребни и мозаично прошарени, често грапави или леко накъдрени. С нарастване на листната петура симптомите се маскират. Общият вид на растенията е хлоротичен, остават по-ниски, заради скъсените междувъзлия на стъблото.
Плодовете на болните растения са дребни, по-светли, мозаично прошарени, с лоши вкусови качества. Много често след преминаване на инкубационния период, в резултат на некротиране на кореновите власинки, надземните части загиват.
Вирусът се пренася от различни видове листни въшки, които при смучене на сок от болно растение, а после от здраво- го инфектират. Вирусът не остава в растителните остатъци и не се предава чрез допир на растенията.
Мерките срещу краставичната мозайка са засаждане на устойчиви сортове, производство на здрав разсад, чист от листни въшки, почистване на плевелите и системна борба с листните въшки през цялата вегетация с един от инсектицидите: Актара 25 ВГ - 0,007%, Маврик 2 Ф - 0,02%, Нексид 015 КС - 0,02%, Моспилан 20 СП - 0,0125%, Уорант 20 СЛ - 0,05%, Пикадор 20 СЛ-0,05% и други.
- Инфекциозната жълтеница напада оранжерийно отглежданите краставици. висока въздушна влажност над 80% в помещенията 12 часа на денонощие.
Повече информация по темата – четете в новия бр. 1/януари 2015 г. на сп. „Практично земеделие”; Научете повече: https://www.praktichnozemedelie.com/
