Като при всяка култура така и при доматите борбата срещу болестите и неприятелите е успешна, ако се прилага сбор от агротехнически, генетически, химични и др. мероприятия, с помощта на които фермерите да получават добра реколта. Изборът на подходящ сорт е един от най-важните, съветват експерти от Института по зеленчукови култури „Марица“. В доклад за екологичното производство на домати, подготвен съвместно с „Грийнпийс България“, екип от петима селекционери представят особеностите на някои от българските сортове, чието търсене напоследък расте.
Природата е създала голямо разнообразие от резистентност при дивите видове, където най-дълго време е протичала паралелната еволюция между патоген и гостоприемник. В резултат на естествения отбор в този случай са оцелели най-устойчивите форми. Затова и селекционерите се опитват в културните сортове домати да прехвърлят гени за устойчивост, съчетаващи и други ценни стопански качества, така че да се получи онзи сорт, който би устоял на съвременните вредители.
Всичките сортове носят гени на устойчивост към тютюневата мозайка (Tm), вертицилийното (V) и фузарийното увяхване (F), едни от най-сериозните вредители за доматите.
Известно е, че за полиетиленовите оранжерии и ранното полско производство се отглеждат само хибридни сортове домати.
Сред ранните сортове домати е „ИЗК Ники Д F1“ - хибрид за полиетиленови оранжерии и ранно полско производство.
Вегетационният период (от поникване до узряване на плодовете) на тези домати е около 100-102 дни. Стъблото е с къси междувъзлия, самоограничава растежа си след 4-5 съцветие и е добре облистено.
Плодовете са силно червени, кръгли, многокамерни, без зелен пръстен, средно тегло – 140-180 г, с много добра твърдост и добри вкусови качества. Устойчив е на тютюнева мозайка, вертицилийно и фузарийно увяхване, и нематода.
Средният добив от декар е 6 хил.-7500 кг/дка.
Отглежда се на ниска опорна конструкция, едноредово 70/30 см или двуредово по схема 110+50/30-35 см.
Средноранното полско производство е най-широко застъпено в България.
Сред високорастящите сортове се отличава Пловдивска каротина. Вегетационният период на този домат е 104-107 дни. Сортът е създаден в резултат от междувидова хибридизация между културния вид Solanum lycopersicum – сорт Ачи (от ликопинов тип) и дивия вид Solanum сhilense (от
β-каротенов тип) и последващ целенасочен индивидуален отбор в разпадащите се хибридни генерации.
В процеса на селекция са отбирани растения с оранжево оцветени плодове и интензивно червена месеста част, които впоследствие са стабилизирани.
Без да се подценява важността от използването на дивите видове в качеството на донори на ценни стопански признаци, преди всичко на устойчивост към абиотичен и биотичен стрес и висока биологична стойност, трябва да бъдат отбелязани изключителните трудности и продължителността на селекционния процес при междувидовата хибридизация.
Растенията са жизнени, с неограничен растеж. Стъблото е здраво, леко овласено. Неузрелите плодове са светлозелени, без зелен пръстен, а узрелите са с интензивно оранжев цвят, без напетняване. Плодовете са средноедри (70-90 г), кръгли (i=0,95), 2-4 камерни, оранжево оцветени с вътрешна червено-оранжева месеста част.
Съдържанието на бета-каротен е около 60%, а на ликопен - 40% от общата пигментация, която достига до 6,5 мг%. Съдържанието на витамин С е 50-60 мг% - два пъти по-високо в сравнение с другите сортове.
Продукцията е предназначена за прясна консумация и промишлена преработка в сокове, детски и диетични храни. Устойчив е на вертицилийно и фузарийно увяхване. Ценността на сорта се определя от високата биологична стойност и уникалното съчетание в плодовете на посочените три компонента - витамин С, ликопен и бета–каротен, притежаващи високи антиоксидантни свойства.
Този сорт постига среден добив е от 4 500-5 500 кг/дка. Доматите се отглеждат на висока опорна конструкция, едноредово по схема 70-80/30-35 см, едностъблено, на 6 съцветия.
Местните популации и сортове са известни „като златен фонд на селекцията“. Формирайки се под влияние на продължителен естествен или
изкуствен отбор в една или друга местност, те много добре се приспособяват към неблагоприятните условия на даден район.
Много от местните сортове се разглеждат не само като източници на адаптивни признаци, но и като геноносители на устойчивост към патогени, на добри вкусови качества на плодовете и други стопански ценни признаци.
Най-новият сорт е „Розово сърце“, чиито качества вече са оценени от потребителите и търсенето е изключително голямо, посочи доц. Винелина Янкова.
Насажденията са високи и са подходящи за отглеждане както в култивационни съоръжения, така и на открито - при полски условия за ранно и средноранно производство.
Вегетационният период (от поникване до узряване) е от 105-108 дни, което определя сорта като средноранен.
Сортът Розово сърце е създаден от колектив в институт „Марица” в Пловдив чрез многократен индивидуален отбор в местна популация домати, известна в района на Пловдив като Момино сърце.
Преминал е успешно двугодишно изпитване на РХС (Различимост, хомогенност и стабилност) в Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) и е утвърден от Експертната комисия при същата агенция за нов сорт. Сортът е защитен със сертификат през миналата година, издаден от Патентно ведомство.
Включен е в схемите на сортоподдържане и семепроизводство на ИЗК „Марица“ – Пловдив. Произведени са първите количества семена, които вече се предлагат в търговската мрежа.
Растенията са мощни, а стъблото е средно дебело със средно дълги до дълги междувъзлия. Листата са светли, двойноперести, полунаведени, с по-дребни листчета, леко засукани към върха.
Съцветията са прости, разположени през три листа, формиращи 2-4 плода. Неузрелите плодове са със зелен пръстен, който почти изчезва в ботаническа зрелост.
Узрелите плодове са наситено розови, сърцевидни, много едри със средната маса 300-550 г, многокамерни, непукливи, месести, без целулоза, с нежна кожица и текстура, с оптимална твърдост и съхраняемост.
Сухото вещество е 5,2%. Високото съдържание на общи захари и титруеми органични киселини определят приятния сладко-кисел вкус.
За добрите вкусови качества допринася и типичния доматен аромат, нежната кожица и текстура.
Сорт Розово сърце е устойчив на вертицилийно увяхване. При полски условия средните добиви са между 4800-6500 кг/дка. При оранжерийни условия могат да се получат и много по-високи добиви – 8 хил.-9 хил. кг/дка.
Розово сърце се отглежда на висока опорна конструкция, едноредово по схема 70-80/30-35 см, едностъблено, на 6-8 съцветия. Сортът не изисква специални почви, за предпочитане са топли, дълбоки, аерирани, влагоемни и плодородни. Изисква редовно поливане, торене и целесъобразна растителна защита
От нискорастащите сортове домати, които селекционерите от института „Марица” определят като подходящи за екологично производство, е сортът „Копнеж F1”. Отличава се с големи добиви и е подходящ както за прясна консумация, така и за преработка в сокове и концентрати.
С този сорт е търсена такава селекция, която повишава натуралните антиоксиданти в доматчетата и запазва традиционния български доматен вкус.
Растенията са мощни, добре облистени. Неузрелите плодове са със зелен
пръстен, който при узряване изчезва, узрелите – равномерно наситено червени, много едри (средно тегло – 220-280 г), кръгли, многокамерни, твърди, непукливи, с много добри вкусови качества.
Съдържанието на сухо вещество 4,9-5,2%. Високото съдържание на общи багрила и ликопен – 8.29-9.95 мг%, определя високата биологична стойност на плодовете. Устойчив на вертицилийно и фузарийно увяхване.
Сортът се отглежда на висока равна леха, без опорна конструкция, по схема 120+40/40 см. Средният добив е между 5 500 и 7 хил. кг/дка.
