Споровете около нежеланието за сключване на доброволни споразумения от част от фермерите ще се решат с подготвените нови промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които предстои да бъдат одобрени. Според тях ако две трети от собствениците и арендаторите в дадено землище са съгласни да се споразумеят, то останалите, които са против, ще очертават земите си в реални граници. Това съобщи зам. министърът на земеделието и храните Свилен Костов в отговор на фермерски въпрос, поставен по време на кръгла маса, проведена в рамките на 6-а национална конференция на зърнопроизводителите в Пловдив.
Към момента в страната са сключени 3 300 споразумения за обработка на 24,5 млн. дка, като от тези площи с договори са 23 млн. дка. На практика с тези споразумения са обхванати между 95 и 98 на сто от обработваемите земи.
Белите петна съставляват 1,2 млн. дка, а 200 хиляди дка са полските пътища.
С поредните промени в закона министерството е решило да коригира и недоразумението с изключването на трайните насаждения от доброволните споразумения, въведено преди половин година. Тъй като картата на възстановената собственост не кореспондира с имотния регистър, се предлага за трайните насаждения това ограничение да отпадне.
При сключването на споразумения за пасищата обаче не може да стане, защото при тях не може да се промени начинът на трайно ползване. С промените е решено споразуменията за пасищата да се сключват само с фермери с животни.
Свилен Костов припомни, че в доброволните споразумения не могат да се включват проектираните полски пътища и напоителните съоръжения. .
На въпроса защо след актуализацията на допустимия слой винаги се получават разминавания и фермерите изведнъж се оказват извън този слой зам. министър Костов обясни, че при заснемането на земите често се установяват нарушения, в резултат на които се налагат и промени в допустимия слой.
Тъй като в закона няма санкции за закъсняло подаване на декларациите, в последния момент се извършват спекулации било от недобросъвестни чиновници, било от фермери, които прокарват фиктивни договори за бели петна. При анализа на корекциите обаче впоследствие тези нарушения лъсват, посочи Костов.
Фрапантен пример за нарушение е декларирането на угарите, които при проверките се оказало, че 10 на сто от тях са постоянно затревени площи и изобщо не се поддържат като угари, посочи още Свилен Костов.
Всичко това налага държавата постоянно да следи и актуалириза обработваемите площи, за които се искат европейски субсидии.
