За последните две години Стара Загора се е изкачила на второто място след София по размер на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, което се дължи на завишения инвеститорски интерес към тази област. В същото време изоставащите северозападни области се увеличават, което е сигнал за трайна криза и неработеща регионална политика.
Тези изводи направиха анализатори от Института за аграрна икономика, които представиха изследването си върху регионалното развитие на страната в периода 2014 - 2015 г.
Проучването има за цел да отговори на въпросите как европейското подпомагане се отразява върху икономиката на страната и дали има сближаване между отделните области. Неслучайно и целта на кохезионната политика на Европейския съюз е да осъществи онова необходимо сближаване (кохезия) между отделните държави, което да влияе положително върху слабо развитите икономики чрез използване на еврофондовете.
Анализът за България обаче показва, че въпреки намерението за преодоляване на икономическите различия между изоставащите и лидерските области в България, данните от последните две години показват точно обратното. Добре развиващите се София, Бургас и Варна усвояват най-голяма част от еврофондовете, привличайки все повече инвестиции, докато изоставащите области потъват все повече.
Тази тенденция е особено показателна за Северозападна България, където доскоро проблемни бяха само три области – Видин, Враца и Монтана. През последните две години обаче към тях се присъедини и Плевен, което е изключително тревожно, защото показва, че кризите в тези региони не се дължат на циклични провали, а на траен спад в икономиката, липса на инвестиции и на работна ръка, посочи Десислава Николова, главен икономист в ИПИ.
Това лошо влияние пълзи и към други части от страната като област Кърджали например, която допреди няколко години имаше добри икономически показатели. Освен Кърджали през последните години постепенно се „обезкървяват” и такива региони като Силистра, Разград и Търговище, което икономистите определят като сериозна заплаха за развитието на регионите.
Огромният плюс на европейското финансиране е доброто усвояване на средствата единствено в София, която за осем години е догонила в икономическото си развитие европейските държави.
Ако преди 8 години брутният вътрешен продукт на човек от населението в столицата е бил едва 80% от средния за ЕС, то през 2015 година София вече е достигнала 100%, т.е. напълно се е изравнила със средния показател за Евросъюза.
В същото време обаче тя се отдалечава на космическо разстояние от останалите области в България, където по този показател икономиките вървят много назад.
Тревога буди и друга тенденция – на увеличаване на броя на дългосрочно безработните хора в страната, които престават да търсят работа.
На фона на намаляващата безработица това е огромен проблем, особено в изоставащите региони.
Според икономистите от ИПИ на политическо ниво са нужни сериозни дебати по бъдещата регионална политика на страната, които да се различават от досега прилаганите формални стратегии.
