Доходите на българите в пет области от страната са паднали под 4 260 лева годишно (2 130 евро), което означава, че на месец средно се получават по 355 лв., или 170 евро. Данните са от доклада на Института за пазарна икономика, който проучва разликите в доходите между отделните области в България. Според тази карта най-зле финансово са домакинството във Видинско, Кърджалийско, Сливенско, Силистренско и Търговищко
За периода от 2001 до 2016 г. средногодишният доход на лице от домакинството в страната се е увеличавал средно с 240 лв. годишно или с 20 лв. месечно, достигайки 5 167 лв.
След известно колебание в годините на кризата делът на доходите от работна заплата нараства чувствително. Това означава, че значителна част от доходите на българските домакинства в някои области се формират на първо място от работна заплата и едва след това от други приходоизточници като пенсии и социални помощи.
През 2016 г. най-високи са доходите в столицата – 7 349 лв./човек годишно, а най-ниски – под 4 хил. лв./човек годишно в изброените пет области.
Големият проблем е, че икономистите отчитат нарастване на разликата между областта с най-високи средногодишни доходи и тази с най-ниски. Ако през 2000 г. тази разлика се е увеличила 1,8 пъти то през 2016 г. вече нараства с 2,1 пъти. Най-висока е била тя през 2013 г., когато е 2,5 пъти и се обяснява със сериозната криза на пазара на труда в много от областите на страната за сметка на относителна стабилност в столицата.
Бързото нарастване на доходите в столицата започва едва след 2005 г., като преди това (в периода 2001-2005 г.) те се движат около средните за страната. Като цяло за периода 2001-2016 г. най-висок растеж на доходите се наблюдава именно в столицата – 4,4 пъти, следвана от Стара Загора - 4 пъти.
Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда.
Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години.
Икономистите смятат, че поради завишената тежест на доходите от работна заплата в общите доходи, то и в бъдеще разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава.
Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто се вижда в трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, където пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата – съответно 48% във Видин и 41% в Кюстендил.
