Докладът за 2015 г. за изпълнението на Национална стратегия за учене през целия живот (2014-2020) отчита положителни промени по отношение на системите за кариерно развитие на учениците и при възрастните. Документът, който съдържа информация за изпълнението на дейностите и задачите, заложени в Плана за действие за 2015 г. по стратегията, беше одобрен на днешното правителствено заседание, съобщиха от пресцентъра на МС.
Според доклада, в сравнение с 2014 г. броят на учещите в прогимназиалния етап възрастни е нараснал с 12 на сто.
Преобладаващата част от тях (75,3%) са записани в различни програми за придобиване на степен с професионална квалификация.
Прегледът по възрастови групи на участвалите в дейности по учене през целия живот (УЦЖ) през последните шест години показва, че най-активна е групата на 25-34-годишните, като нейният дял нараства непрекъснато.
Слабо остава равнището на участие в УЦЖ на хората на възраст над 45 години, които всъщност имат сравнително най-силна потребност от обучение за актуализиране или повишаване на знанията и уменията им за новите технологии.
Положително се оценява и същественото намаляване на дела на младите хора на възраст 15-29 навършени години, които не участват в образование и обучение и не работят – от 25,7% през 2013 г. на 24% през 2014 г. и 22,2% през 2015 г.
По този показател намалява и разликата със средния дял в ЕС – от 9,8% разлика през 2013 г. до 7,4% през 2015 г.
Образователната система успява да обхване голяма част от населението и да го задържи до завършването на средно и висше образование, като по тази показател България се представя доста по-добре от много държави в ЕС. Въпреки различията в отделните райони на страната, досегашните политики, насочени към подобряване на тези показатели, дават резултат и тенденцията през последното десетилетие показва, че процесите са устойчиви във времето, като делът на хората с висше образование ще заеме все по-голям дял в образователната структура на страната. През 2015 г. за четвърта поредна година се увеличава относителният дял на лицата с висше образование сред младите хора на възраст 30-34 години, като достига 32,1 процента при среден показател за ЕС 38,1 на сто. За 2016 г. страната ни заема 20-о място сред 28-те държави членки на ЕС.
Докладът отчита, че професионалната общност от сектора за учене на възрастни в България, вече е част от EPALE (Електронна платформа за учене на възрастни в Европа), което позволява подобряване на резултатите и предоставя на всеки професионалист достъп до съдържателни ресурси и практики за по-висококачествено учене.
За преодоляване на някои дефицити се очаква да се използват възможностите на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, за да бъдат стимулирани децентрализацията на определени дейности и ангажирането на нови действащи лица в полето на ученето през целия живот, вкл. развитието на местни партньорства.
