Начало » Новини » Интервю
03.08.2016 г.

Имаме зелена светлина от Еврокомисията и в началото на октомври отваряме подмярка 4,1 за напояване

Десислава Танева, министър на земеделието и храните:
Имаме зелена светлина от Еврокомисията и в началото на октомври отваряме подмярка 4,1 за напояване

sinor.bg

В разгара на лятото ръководството на министерството на земеделието представи в Брюксел искането за промени в прилагането на схемата за обвързана подкрепа, които ще действат от 2017 г. Освен тези важни за бизнеса изменения ведомството работи и по куп други актуални въпроси, свързани със земеползването, прилагането на новата програма за селските райони, със законодателството при храните и др.

Пред Синор.БГ министърът на земеделието и храните Десислава Танева представи част от темите, по които се работи и чието решение се очаква с нетърпение от земеделската общност.

Г-жо Танева, при изготвянето на промените по обвързаната подкрепа за първи път получихте силно одобрение от браншовите организации. Кое спечели тяхното одобрение и какви са новостите в прилагането на схемата?

Целта на тези промени е да приложим справедливо разпределение на помощта и да бъде изсветлен бизнесът, за да има равнопоставеност, каквато очевидно на моменти липсваше. Като цяло обвързаната подкрепа показа ефективност, защото през 2015-а и 2016 г. имаме ръст и в производството, и в площите, и в броя на животните. Целта е през следващите години това да продължи, за да съхраним родното производство. За разлика от други европейски държави, които подкрепят само по 2-3 култури, ние се налага да подпомагаме повече плодове и зеленчуци, тъй като при много от тях спадът в производство за последните 20 години е голям.

Колкото до новите моменти по прилагането на схемата, на първо място това е, че въвеждаме икономически анализ за разходите спрямо нетния доход на стопанствата, въз основа на който ще се прилага едно доста по-справедливо подпомагане.

Въвеждаме и модулирани ставки за растения, брой животни и размер на площите, така че помощта да отиде в средните стопанства, а те да запазят устойчивост в условията на пазара.

Третият елемент е свързан с подкрепата на планинското животновъдство, което правим за първи път за ферми над 750 метра надморска височина.

Четвъртият важен момент е отчетността при доказване на оборотите. До този момент не обвързвахме субсидиите с реализираната продукция, но от 2017 г. това е важно условие, за да увеличим производството на български плодове, зеленчуци и мляко.

На какъв етап са преговорите с Европейската комисия по мярка 4,1 за напояването?

Преговорите приключиха  успешно буквално преди дни и България получи зелена светлина да отворим мярка 4,1 с възможност за подкрепа на инвестиции в хидромелиорации, но под условие. Това условие е свързано с ангажиментите на страната през януари 2017 г. да бъдат приети новите планове за управление на речните басейни от Министерството на околната среда.

Въпреки че това ще стане в началото на следващата година, това няма да спре намеренията ни и ние ще отворим процедурата по подмярка 4,1. С Еврокомисията се уточнихме, че първо трябва да приемем промените в наредбата за прилагане на подмярката, което ще приключи през септември.

Планираме в началото на октомври да отворим втория прием с целия остатъчен бюджет.

Фактът, че плановете на басейновите инспекции ще бъдат готови през януари 2017 г. няма ли да забави подготовката на проектите?

Има действащи планове, затова фермерите спокойно могат да си получат и сега разрешенията за напояване от басейновите инспекции. Но за да се подкрепи с европейски средства сектор „Води”, България трябваше да гарантира изпълнението и това беше предварителното условие на Еврокомисията - да бъдат приети новите планове за управление от басейновите дирекции.

Самите земеделски производители ще бъдат в състояние да си извадят всички необходими разрешения и сега. Но одобрението на субсидията им зависи от този елемент. И ако през януари 2017 г. новите планове не бъдат готови, което според мен няма как да стане, едва тогава проектите биха били застрашени.

Хубавото е, че браншовите организации бяха в течение на преговорите и ако имаше опасност напояването да не се пусне от октомври, ние имахме готовност да съберем ръководствата и да се консултираме с тях. Алтернативите бяха – или да пуснем целия бюджет сега без напояване, или да отложим за догодина. Но нещата приключиха успешно, което е важното.

По повод кризата в млечния сектор в началото на месеца Съветът на министрите по земеделие в ЕС изслуша предложението на Еврокомисията за новия финансов пакет за бранша. Може ли подробно да разясните как новите мерки ще засегнат българските животновъди, като се знае, че миналогодишното подпомагане не успя да стопира спада в цените?

Миналата есен, когато за подпомагане бяха разпределени 420 милиона евро от европейския бюджет за млечния сектор, България беше една от първите държави, която веднага получи европейския си пакет плюс още толкова средства от националния бюджет. Ако трябва да оценим ефекта от тази подкрепа и дали това подпомагане оказа положително влияние върху сектора, ще припомня, че с тази помощ фермерите успяха да посрещнат текущите си разходи и да покрият разсрочени задължения, натрупани заради кризата.

Трябва да сме обективни обаче и да признаем, че тази подкрепа не даде дългосрочен ефект. Само два месеца след отпускането й още от януари 2016 г. цените продължиха да падат.

Към днешна дата тази тенденция продължава с различен темп през отделните месеци. Неслучайно и общото изразено становище на колегите от Европейския съюз беше, че за последните 10 години това е най-голямата криза, преживяна в млечния сектор.

За разлика от миналогодишното подпомагане този път помощта ще бъде структурирана по малко по-различен начин.

Първите 350 милиона евро ще бъдат разпределени между държавите членки по правила, които ще станат ясни през септември.

Останалият пакет от 150 милиона евро ще бъде за директна подкрепа на фермерите, решили да намалят производството си на мляко. Тя ще се отпуска само при директно заявяване от страна на фермерите, като средствата ще се отпускат директно от Европейската комисия, а не от отделните държави членки. Примерно ти заявяваш, че ще намалиш производството си с хиляда литра годишно или че излизаш от бизнеса с мляко и за това ще получиш съответна  компенсация. Но това ще стнава с доказани количества мляко, които не са реализирани на пазара.

Значи ли това, че фермерите трябва директно да отпавят заявленията си в Еврокомисията?

Еврокомисията ще управлява този бюджет от 150 млн. евро, а ние като държави-членки само ще администрираме процеса, като приемаме заявленията и ги депозираме в комисията. Схемата ще бъде доброволна, като условията за прилагането й официално ще бъдат обявени през септември.

Българските животновъди обаче трябва още от сега да правят принципната разлика между двата вида подпомагане, за да вземат своето решение.

Истината е, че за да търсим дългосрочен ефект за изход от кризата, секторът трябва се преструктурира. В основната си част това означава излизане от млечния сектор и преориентиране към друг тип производство.

Как ще се разпределят останалите 350 милиона евро?

През септември ще бъде приет регламентът за разпределянето на този пакет. Искам да уверя българските фермери, че както и през 2015 г., така и сега България ще бъде една от първите държави в ЕС, която ще го приложи.

Тези средства ще се насочат към стопани, които искат да продължат с този бизнес и ще се разпределят за покриване на разходите им.

В структурен план тези средства няма да окажат сериозно значение за промяна на сектора, докато другите 150 милиона ще доведат до намаляване на количествата произведено мляко в ЕС и това е най-важният ефект, който се търси, защото ще бъде намален и натискът върху цените.

Последните две години в България фалираха много животновъди. Ако сега решат да се откажат от бизнеса и да кандидатстват за тези 150 милиона евро, те ще получат компенсации, така ли?

Освен в България фалират и много големи стопанства в ЕС. Ако те решат да закрият бизнеса, вместо да го продадат, т.е. докажат намалено поризводство на мляко, само в този случай може да бъдат компенсирани. Разбира се, конкретните условия за отпускане на тази помощ ще бъдат обявени през септември, затова е рано да конкретизираме.

Животновъди са ми задавали и въпроса дали страната може да отпусне държавна помощ de minimis за сектора. Едва след като видим начина за разпределение на европейската помощ, можем да определим как ще се действа в бъдеще. На практика ние разполагаме с ограничени ресурси, а трябва да подкрепим онези стопанства, които имат потенциал за развитие.

На какъв етап е проектът за Кодекса за земята и към какви промени в земеползването ще се върви?

Сегашното законодателство е чисто реституционно и третира земеделската земя само като стока. В резултат на това ние сме с най-малкия среден размер на имотност в цяла Европа и това създава много затруднения.

Законодателството трябва да се промени, защото обществените отношения са много по-напред, отколкото законодателно те са уредени. Развитието на бизнеса само налага тези промени и те трябва да отговарят на необходимостта за създаване на устойчива база за развитие на модерно земеделие.

Ние искаме да унифицираме цялото законодателство, което урежда поземлените отношения, като от тази кодификация изключим всякакви разминавания, които съществуват в отделни актове и пречат на нормалната работа.

Втората ни цел с поземления кодекс е се даде специално отношение към земеделската земя като ценен ресурс и природно богатство, така че поземлените отношения да бъдат устойчиви във времето и да позволят дългосрочни инвестиции в областта на земеделието.

Това е основният принцип, заради който правим този кодекс и заради който той стана част от политическата програма на нашето управление.

Наистина задачата е много трудоемка, но работим по график и през ноември трябва да представим проекта за обществено обсъждане.

Ще се случи ли очакваната комасация на земята?

Комасацията може да бъде само доброволна и ние залагаме на това. Заради Конституцията не може да очакваме генерални промени, но в детайлите ще има изменения, които да стимулират окрупняването.

Нямам информация в която и да е било държава с развита демокрация да е имало административен елемент при комасацията, затова и у нас нещата ще протекат по подобен начин.

Част от проблемите в България са, че немалка част от земята принадлежи на хора, напуснали страната и тя остава непотърсена. Целта е да се въведе такъв процес, който от една страна да защитава интересите на собственика, а от друга – да не спъва обществения интерес при ползаването на тези земи.

Как премина кампанията за директните плащания?

Въпреки огромните трудности за администрацията кампанията премина успешно. Като заявени площи имаме дори увеличение с 1 процент на обработваемата земя спрямо миналата година.

Разбира се, въвеждането на правилата за правното основание като критерии за допустимост при заявяването създадоха затруднения. Но режимът подлежи на фини настройки, така че да са защитени правата на почти всички участници в този процес.

С последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи обаче отново възникна проблем за фермерите. Защо от доброволните споразумения бяха изключени трайните насаждения?

Промените бяха предложение от народни представители и ние ги подкрепихме, за да се преустанови злоупотребата с подобни споразумения. Трябва да е ясно, че споразумението със земеделски земи като практика е въведена единствено и само за по-голям ефект при механизираната обработка на големите площи.

Да припомня, че споразуменията бяха въведени за  по-ефективно земеделие и за гарантиране на правата на собствениците на земя.

Целта беше държавата да подкрепи конкурентоспособността на земеделието, защото страната ни е с най-малкия среден размер на земеделски имоти – 5,5 дка. Всичко това означава неефективност. Затова бяха въведени доброволите споразумения и те съществуват само в България.

Този механизъм не е въведен за получаване на субсидии, а за механизирана обработка на площите. Затова и собствениците на трайни насаждения трябва да представят договори за наем или аренда, а не доброволни споразумения, защото тези споразумения не са правни основания. В това е разликата.

 

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Имаме зелена светлина от Еврокомисията и в началото на октомври отваряме подмярка 4,1 за напояване
17747

Последни материали
Виж
Според сертификатите за износа продукцията е преминала нужните проверки
Русия забрани вноса на царевично семе с ГМО от сръбската фирма Genetics Plus
Ситуацията е извънредна и налага извънредни по мащаб мерки
Франция отпуска 1 милиард евро на пострадалите от студовете ферми
Фонд „Земеделие”
От 21 април до 30 юни се приемат исканията за краткосрочни заеми в сектора на плодовете и зеленчуците
Президентът Радев ще връчи мандата на ГЕРБ
Десислава Танева е предложението на Борисов за нов стар министър на земеделието
Наблюдавайте областите през сайта на агенцията
На 21 април се открива сезонът за борба с градушките
Важно за фермерите!
От първи октомври родните мандри не могат да продават кипърското сирене „Халуми”
Свързани материали
Виж
Позицията на бранша
Биофермери с поредно писмо за незабавна реформа в органичното земеделие
Различните мнения
Асоциацията на картофопроизводителите с контрапозиция за помощта на държавата през 2020 г.
Парламентарен контрол
Танева пред депутати: Плащанията на декар по СЕПП за 2020 година ще бъдат 19,45 лв. на декар, а за „зелените” – 12,26 лв.
Кредитният фонд по ПРСР 2014-2020 е с бюджет от 20 милиона евро
Танева продължава да настоява за висока обвързана подкрепа и запазване на преходната национална помощ
Срещи с бранша
Танева: Всичките 3 750 градинари и овощари в Сливенско са допустими по мярка Covid-1
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам