Във връзка с тиражираната в медиите информация за рекордни добиви при пшеница реколтата за 2016 г. Националната асоциация на зърнопроизводителите приканва показателите да се отчитат комплексно, за да се избегне изопачаване на фактите, т.е. да се вземат под внимание всички съществени фактори, оказващи влияние върху реалната картина на зърнопроизводството в страната.
На повечето места добивите от есенните култури се доближават и надхвърлят миналогодишните, но следва да се отбележи, че земеделските стопани от сектора бяха принуди да повишат себестойността на продукцията си чрез извършване на допълнителни разходи за растителна защита поради влажните условия през пролетта на тази година и високия инфекционен фон от гъбни болести (мана, видове ръжди и септории).
Въпреки множеството агромероприятия регистрираният резултат при пшеницата показва незадоволително ниво на качеството и значителен превес на пшеница с фуражни показатели.
Сривът на изкупните цени на международния пазар, както и трудностите пред реализацията на продукцията, също допринесоха за лошия финансов резултат и утежняване на търсената от производителите възвръщаемост като редица стопанства вече се изправят пред предизвикателството да оцелеят.
Понижението на изкупните цени от своя страна ще рефлектира негативно върху наемната и пазарната цена на земята, поради незадоволителните резултати от производствената дейност.
Междувременно силен натиск върху производителите идва и от обективните очаквания за изключително нискиje добиви при пролетните култури. Притеснително е лошото състояние на площите с неполивна царевица и незадоволителното на слънчогледа в следствие от трайното засушаване и недостиг на почвена влага през последните два месеца.
Прогнози за съществено отклонение в добивите има за районите на изток от Централна Северна България и Южна България, където пролетниците са най-засегнати от липсата на дъжд.
НАЗ напомня, че тежките условия, в които трябва да устоява родното зърнопроизводство, не се изчерпват с рисковете от пазарите и природата. Призивът на бранша е за балансиране на земеделската политика на държавата в посока повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на българското зърнопроизводство, не само в настоящия програмен период 2014-2020 г, а и занапред.
