В продължения на 2-3 месеца по всички медии се рекламираше едно събитие – 5-ият Национален събор на овцевъдите в България. Рекламите звучаха примамващо, като се обещаваше, че гражданите ще имат възможност да опитат българско чеверме и млечните продукти от овче мляко, както и да се запознаят с българските породи овце. Така трябваше да стане, защото съборът се организира с помощта на ЕС по програма за промотиране на продукти от овцете. На събора бяха поканенени гости от над 15 срани и главен готвач от Германия за промотирането на овчи деликатеси. Защо точно от Германия (която основно консумира свинско месо) така и не разбрах, но това не е единственият гаф на организатора.
Възникналата обстановка с нодуларния дерматит по говедата не позволяваше на събора да се представят животни и организаторите трябваше да пренасочат усилията си и да анкцентират върху анализиране на дейността, дебати по проблемите на овцевъдството и показване на презентациите на другите страни и техните действия и проблеми.
Това щеше да даде възможност на всички да си зададат въпроса какво правим ние, правилно ли се развива овцевъдният сектора и какви са переспективите за развитие.
След като нищо от това не се случи, а само за пети пореден път малцина заинтересовани от отрасъла изслушахме какво правят другите държави, си тръгнахме разочаровани и отчаяни от цялата тази простотия.
Такива като мен, които бяха отишли да се изкажат по проблемите на овцевъдството и да изразят несъгласието си с провежданата политика в областта на развъдната дейност в овцевъдството, не им беше дадена тази възможност.
Логично е да отправим нашите питания чрез публичното пространство на тези въпроси които ни вълнуват.
Първият логичен въпрос е каква точно е целта на този овцевъден събор. Ако целта е да представим постиженията на българското овцевъдство, трябваше да има анализ за състояние на сектора, характеристика на породите, коментиране на различни развъдни програми и схеми, продуктивност и пригодност на отделни породи и още много теми които могат да бъдат включени.
Миналата година никой не каза нито една дума за състоянито и развитието на отрасъла. Тази година д-р Димитър Георгиев се изказа в ретро стил и възстановени спомни за овцевъдството посочвайки само някакви числа, който показваха колко е намаляло овчето стадо и от 12,8 млн. са стигнали до 1,3 млн. с шилетата, а като овцете-майки са 1,027 млн.
Димитър Георгиев не спомена нито една дума за падането на средната продуктивност до 35 литра от овца и общото производство на овче мляко. Производството на овче мляко е намаляло с 30% и за 2015 г. е в размер на 53 000 t при 80 000 t за 2010 г., когато субсидиите са били 4,5 млн. лева.
Сега субсидиите са нараснали на 45 млн. и млякото е намаляло с 27 хиляди тона (Данните са на МЗХ отдел”Агростатистика”).
Това показва, че влаганите публични средства не оказват влияние за възстановяване на потенциала на страната за производство на овцевъдна продукция, а изпълняват социални функции. Ако не се промени модела на подпомагане и обвързаност с производството, овцевъдството ще престане да произвежда продукция и овцете ще се отглеждат единствено заради доходи под формата на субсидии.
Причината да не се залага на производството е неправилната развъдна политика.
Вторият логичен въпрос който възниква е какъв е съборът - нацонален или регионален.
Ако е национален и то с международно участие, защо се представлява от г-н Симеон Караколев, който е председател само на една от многото развъдни организации в страната, макар и на най-голямата (като брой заявени овце под селекционен контрол).
Ако е национален, къде са представителите на другите неправителствени организации и правителствени институции, които имат отношение към сектор овцевъдство?
Къде са учените от ССА, от Тракийския университет в Стара Загора, представтелите на отдел животновъдство към министерството на земеделието, къде са депутатите от комисията по земеделие към Народното събрание, къде са председателите на другите развъдни организации или представители на браншови организации, къде са представителите на ИАСРЖ.
Питам се ЗАЩО НЯМА НИТО ЕДИН ОТ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОСОБЕНО НА ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, КОЙТО ПОЛУЧАВАТ ЗАПЛАТИТЕ СИ, ЗА ДА ОБСУЖВАТ СЕКТОРА.
В залата имаше 40-50 души от които половината бяха техниците, на които г-н Симеон Караколев е работодател и няколко любопитни като моя милост и десетина представители на медиите.
На срещата нямаше дори и овчари, защото нямаше изложба на животни от която те най-много се интересуват.
Тук трябва да си зададем логичния въпрос за представителността и правата на организатора на събора Симеон Караколев. Може ли този самозванец без аграрно образование да преговаря и да кани гости от други държави през главата на признати и утвърдени държавни институции като МЗХ, Тракийския университет в Стара Загора, ССА.
Това, че ПП ГЕРБ е млада партия не ги оправдава след като управляват държавата трябва да се научат, че трябва да се спазва определени норми, правила и етика.
Това, което виждаме, се случва вече за пета поредна година и вече започва да буди големи съмнения!
Какво се случи на 7 май, когато БЯХА ПРЕЗНТАЦИИТЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ НА СЪБОРА?
За пети пореден път България спази традицията и не направи никаква презентация в която да се отчете дейността на развъдчиците, да се покажат тенденциите за развитие и да се поставят проблемите на сектора. Това, което изнесе д-р Димитър Георгиев, беше в стил спомени и алабалистики с малко числа.
Дори нямаше носталгия по това, което е вършено преди и сега. Димитър Георгиев е пряк участник в този театър и за това не трябваше да се изказва, защото е нормално да не си парави харакири. Тези анализи се правят от научните институти защото са независими и могат да кажат истината.
Няма как да си правиш самооценки и да се правиш на велик селекционер, когато работиш цял живот близо 70 години с една порода ЧЕРНОГЛАВА ПЛЕВЕНСКА и не си мръднал от 125 kg срeдна млечност. Няма как да те признаят за голям експерт когато си обслужвал една перфектно работеща система и сега се продаваш, за да обслужваш ГЛУПОСТТА, НАЛАГАНА ОТ ЕДНА ПАРТИЯ.
Като допълнение към изказването Симеон Караколев попита гостите „Как трябва да се преборим с вноса на агнешко месо от Австралия и Нова Зеландия” С този въпрос само потвърди колко е бос по проблемите и ако беше си мълчал, както го направи миналата година, можеше да мине и за умен и експерт по овцевъдните проблеми.
Презентациите на чужденците бяха перфектни и научих доста неща за овцевъдството в другите страни. Всички бяха засегнали основните моменти в развитието на овцевъдството. Първо ни запознаваха с породната структура в държавата, после показваха какви са им приоритетите и как се подпомагат от държавата. С какви породи работят и каква е средната продуктивност.
Един от участниците каза, че Европейската комисия по земеделие е разглеждала проблема за единното подпомагане на овцевъдството за всички страни членки на ЕС. В момента комисията търси работещ модел, за да го приложи. Това ме провокира и станах да му кажа че такъв модел е прилаган в България до 1989 г. С този модел ние сме достигнали до износ на над 1 милион агнета, на реализация на млякото и вълната и с този модел сме повишили продуктивността си два пъти само за 10 год
Управляващите днес не търсят правилни решения! Демонстрира се „търсене“ на пазари за стока, която в настоящият момент нямаме и не можем да произведем.
За два мандата управляващите не разбраха, че се продава само това, което си произвел, иначе ставеш търговец на илюзии, заблуди и цялата експертност е насочена към усвояването на някакви пари.
Проблемите на животновъдите не се решават с пари, а с ЕКСПЕРТЕН РАБОТЕШ МОДЕЛ КОЙТО ТРЯБВА ДА СТИМУЛИРА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ХРАНИ. Моделът за развитие на овцевъдството трябва да се създаде и обслужва от експерти от бранша (овцевъди), а не от партийно обвързани деятели и функционери, заемащи важни административни и партийни постове, или „присламчили“ се към управляващата партия „калинки“.
Н.с.І.ст.Йордан Мялджански
Становището е предоставено от Националната онвцевъдна организация
