В анализ на Националната асоциация на овцевъдите се посочва, че подсекторът се очертава като един от най-засегнатите от кризата и за да има положително развитие, е необходима коренна промяна в организацията при доставките на мляко. След 2005 г. броят на овете и козите в страната намалява с ускорени темпове, като единственият положителен сигнал идва от окрупняването на стопанствата, като средният брой на овцете във фермите се увеличава и стопанстнвата над 50 овце нарастват.
Статистиката през 2014 г. показва, че средният брой на овцете, отглеждани в едно стопанств, е бил 28 животни, докато през 2002 год. са отглеждани средно по 7 овце.
През същата година овцевъдните стопанства в страната са били 46,7 хиляди, като за последните 10 години е намалял почти 4 пъти. Овцефермите вече не съставляват най-многобройната група стопанства. За сравнение – фермите, отглеждащи говеда, надхвърля 53,6 хил. стопанства.
За периода от 2002 до 2014 год. броят на овцете и козите е намалял с около 23%, или средногодишно пози спад е с 2%.
За разлика от говедовъдството овцевъдството не е подложено на ограничения от типа на квотната система за млякото, но въпреки това кризата е очевидна.
След присъединяването на България към ЕС и новите стандарти за млякото се стигна до значителна концентрация на мандрите или фалити на други.
Липсата на локални малки мандри, които да изкупуват и работят основно с овче мляко в лактационните сезони при овцете, доведе до значителни пазарни пречки пред това производство, посочва в анализа Бисер Чилингиров, председател на асоциацията.
Голямата тревога е, че днес по официални данни само 30% от овчето мляко се преработва в млекопреработвателните предприятия. Останалото се обработва и консумира и реализира директно от стопанствата.
Една значителна част от получените млечни продукти (саламурено сирене и овче кашкавал) се изнасят, като в млечен протеинов еквивалент (маслеността на тези продукти) този експорт възлиза на 1,3 хил. тона, при общ протеинов еквивалент 4,8 хил. тона произведени продукти през 2015 година.
От своя страна овцевъдството е отрасъл, който изисква различна организация и доставка на млякото, защото при транспорт има опасност от окисляването му поради високата степен на киселинност на суровото мляко.
По отношение на месото от агнета в страната се добиват около 1,1 млн броя агнета. Или като количество месо са около 8,9 хил. тона, но само 5% или 390 тона достигат до кланиците.
Останалите количества отново се консумират или реализират директно от стопанствата. Тази тенденция в бъдеще трудно ще се промени, като ниските нива на производство и постоянното търсене ще задържат цените на агнешко месо на сравнително високи нива, като на дребно могат да достигнат средно около 13 лв. за кг.
Поради спецификата на подотрасъла може да се допусне, че има необходимост от промяна на модела, при което да се даде повече свобода и възможност за получаване на стандартен млечен продукт от овче мляко в самите стопанства и който може да бъде защитен като Защитен продукт по Регламент 1151/2012. Това ще даде възможност на овцевъдите да получат продукт, което да носи добавена стойност и да ги легитимира и превърне в разпознаваеми на пазара, като ги извади от сивия сектор и реши част от проблемите с ценовата нестабилност и пазарна неопределеност.
