На 15 септември представители на 80 овцевъдни ферми, отглеждащи близо 90 хиляди от овцете в България, поискаха да бъде чута и тяхната дума по темата „ваксинация срещу смъртоносната болест шарка по дребните преживни животни“. Тема, по която досега всички медии, включително и нашата давахме думата преобладаващо на представителите, които са „за“ здравната интервенция, като сред тях бяха ветеринарни експерти и представители на две от най-големите овцевъдни браншови организации – Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) и „Обединени български животновъди“.
След вчерашната декларация (вижте пълния й текст) обаче е редно да дадем думата и на онези овцевъди и козевъди, чиито стада досега не са заразени с опасната болест и за които въвеждането на масова ваксинация в страната би означавало икономически крах. Защото тези ферми са „гръбнакът на родното овцевъдство и във всяка от тях се отглеждат над хиляда и повече животни, като общо стадата им осигуряват между 5 и 25 процента от овчето мляко в страната“. Това съобщи в интервю за синор.бг младият фермер Александър Алексиев, който заедно с още три стопанства участва в сдружение „Български фермерски кооператив“, осигуряващо значителна част от млечната суровина за преработвателния сектор. А заедно с фермери от други региони от страната вчера те изпратиха искането си до вицепремиера Томислав Дончев и земеделския министър Георги Тахов за защита на бизнеса, който осигурява и значителни приходи от експорта на млчени продукти зад граница.
Най-силният им аргумент срещу масовата имунизация е, че „ваксината, разрешена от Европейската комисия за борба срещу шарката, не е прилагана в пределите на Евросъюза от цели 20 години. В същото време страничните ефекти от нея са документирани с тестове в държави като Белгия и Нидерландия“. И когато стадата на основните производители в България са здрави, бизнесът пита защо никой не иска да чуе тяхното мнение.
Това, което обществеността не знае е, че всички заболели досега стада в България са основно в малки и средни стопанства. Алексиев дава пример с неговото стопанство „Брягово милк“, което се намира в в Първомайско и където отгллежда 1 200 животни. Фермата им е заобиколена от малки овцевъди, в чиито стада това лято шарката е пламнала, а животните са били евтаназирани. „Въпреки че нашата ферма беше в трикилометровата зона на едно от огнищата, при нас заразата не проникна. И това се дължи на факта, че ние стриктно спазваме правилата за биосигурност, разпоредени в българското законодателство“, обяснява младият фермер.
Алексиев не може да си обясни защо контролната държавна агенция е допуснала огромна част от овцевъдите в страната не притежават дори огради на своите животни. „А това изискване е разписано подробно в Закона за ветеринарномедицинската дейност, където ясно се посочва, за да се регистрира един животновъден обект, той задължително трябва да има ограда. У нас обаче от години това изискване не се прилага, в резултат на което близо 90 на сто от фермите не спазват елементарни правила, да не говорим за биосигурността, където се изискват инвестиции“, обяснява Алексиев.
Намеренията на младия фермер не са да протипоставя животновъдите едни на други. А да представи мотиви в защита на искането на работещите овцевъди, чиито стопанства не са засегнати от заразата и които настояват да запазят бизнеса си жизнеспособен. Ще припомним, че сред крупните овцеферми има и такива, в които се отглеждат между 19 хиляди и 33 хиляди животни.
Становището на Караколев, от името на НОКА
В подкрепа на своята позиция овцевъдите посочват и резултатите от информационните срещи по места, проведени по искане на земеделския министър Георги Тахов в засегнатите области - Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали, където беше проведена анкета сред присъстващите животновъди. Твърдо против ваксините са гласували фермерите в Пловдивско, Старозагорско и Кърджалийско. Смесен е бил вотът в Хасковско.
Няма да е лесно нито на вицепремиера Томислав Дончев, нито на земеделския министър Георги Тахов да вземат окончателно решение по един проблем, който засяга огромна част от родните животновъди и за чието решения трябва да се решават дълбоки противоречия ,натрупани през фгодините. В очакване сме на развръзката.
