Синор БГ вече заостри вниманието на лозарите, че в разгара на лятото опасността от болести като брашнестата мана (оидиум, пепелница) (Uncinula necator), маната (Plasmopara viticola) и сивото гниене (Sclerotinia fukeliana), известно и като ботритис (Botrytis cinerea), все още не е отминала.
Наред с патогените реколтата е застрашена и от неприятели, например от гъдениците на гроздовите молци – шарен гроздов молец (Polychrosis botrana) и еднопоясен молец (Glysia ambiguella). Посочените насекомни видове са пеперуди от семейството на листозавивачките (Tortricidae).
Шареният гроздов молец (P. botrana) е дребна пеперуда - около 11 мм при разперени крила. Предните крила са тъмносиви. Отличителни са трите сиви ивици отгоре, както и изпъстрянето с черни и синкави петна. Задните крила на молеца са сиви с дълги ресни. След излюпването гъсеницата е белезникава, а към края на развитието си става мръснозелена. Дължината и достига 12 мм. Какавидата е кафява. Този цвят варира при отделните екземпляри от светъл до червеникав.
Видът P. botrana има три поколения годишно. Прекарва зимата като какавида, скрита в пукнатините на стъблото и главините, а също в основата на чеповете. Може да бъде намерена и в пукнатините на коловете, рядко сред окапалите листа.
Гъсениците от първото поколение започват да вредят през пролетта, нападайки ресите. Проникват странично в отделните цветчета и унищожават плодника и тичинките. По-късно изгризват цветовете и завръзите в начален стадий. Нападнатите реси са обхванати от паяжина.
Второто поколение гъсеници повреждат зърната, достигнали големината на грахово зърно (т. нар. ягорида). Първите повреди са ямички по гроздовото върно. По-късно вредителят прониква в неговата вътрешност и се храни с месестата част. Всяка гъсеница поврежда няколко зърна и до края на нейното развитие броят им може да стигне до 10.
Гъсениците от третото поколение се хранят със зреещите и даже узрелите зърна, унищожавайки месестата им част. Една гъсеница унищожава около 6 зърна. При сухо време нападнатите зърна изсъхват, а при влажно ги напада сивото гниене.
Еднопоясният молец има (G.ambiguella) при разперенви крила достига около 12 мм. Предните крила са охрено оцветени. Отличителна е напречната кафява ивица по тях, която има триъгълна форма. Когато молецът е неподвижен, върху крилата се оформя пояс, откъдето идва името на вида.
В зависимост от природните условия през годината молецът развива 2 – 4 поколения. Зимува като какавида в плътен пашкул. Зимуващата форма може да бъде открита най-често в основата на плодните пръчки, под кората на чеповете, в пукнатини на подпорните колове и даже в дървения амбалаж.
Гъсениците от първото поколение нападат ресите. За изхранването си една гъсеница може да унищожи до 30 цветчета. След това тя какавидира в пашкул по ресите, листата и чеповете. Следващите поколения нападат зърната, хранейки се с месестата им част. Една гъсеница унишожава ди 17 зърна. Повредите от гъсениците улесняват заразяването на гроздето от причинителя на сивото гниене.
Предотвратяването на щетите от гроздовите молци е възможно чрез комплексни мероприятия. Обследването на лозовите масиви по време на зимния покой и по време на вегетацията дава представа за плътността на вредителите. Резитбените операции и почистването на лозите от старата и напукана кора спомагат за унищожаването на част от молците, когато са в неактивен стадий (какавиди). В специализираните източници са покочени инсектициди, които са ефикасни срещу гъсениците. Такива са: Алфагард 10 ЕК - 0.0125%, Децис 2.5 ЕК - 0.04%, Децис 25 ВГ - 0.004%, Суми Алфа - 0.025%, Фюри 10 ЕК - 0.0125% и др. Пръскането е целесъобразно, когато гъсениците започват масово да се излюпват. Тогава щетите от тях са минимални.
В съвременната растителна защита приложение намират и биопрепаратите на база Bacillus thuringensis, като регистрирани продукти са Дипел, Рапакс и др. Срещу яйчния стадий за борба и с двата вида молци могат се използват паразити от род Trichogramma чрез трикратно колонизиране срещу всяко поколение.
Схемите за пръскане и избирането на продукти за растителна защита трябва да са съобразени с указаните карантинни срокове, гарантиращи безопасността на храните. (Край).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
