Иновациите са бързата писта за постигане на високо ниво в земеделието, където с малко инвестиции се постига голям обем. Безспорно те водят до висока конкурентност, но държавата трябва да следи много зорко как ще се прилага европейското подпомагане, за да не се генерира нездрав интерес и да се изкриви същността на субсидирането. Това становище изрази заместник министърът на земедлието Васил Грудев, коментирайки възможностите за повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие пред форум, организирана от „Клуб Инвестор”. В дискусията участваха представители на редица браншови организации от агросектора, хранителната индустрия, банковите среди и пазара на земеделска земя.
Грудев припомни, че държавата умишлено е въвела рестриктивен подход при определянето на правилото що е то иновация, за да се избегне личностният подход при оценката на даден иновативен проект. Директорът на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова изрази притеснение от факта, че се подхожда плахо към този инструмент, който в Европа се използва ефективно. Тя припомни, че чрез иновациите българските фермери биха постигнали голям напредък, затова призова към последваща сериозна работа в тази посока.
Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов също настоя за по-голяма действеност. Въпреки огромните контрасти в българското земеделие, където на едни полета може да се види как вадят картофи с магарета, а на други - как пръскат със самолети, Върбанов припомни, че иновациите на много места вече се прилагат от фермерите. Въпросът е как да се използва европейското подпомагане, така че отново парите да не отиват за безсмислени проекти и да не се допуска изкривяване.
Председателят на сдружението „Българска праскова” Коста Петров посочи, че иновацията задължително трябва да води до по-висока производителност и затова е важно подобни проекти да се насърчават. Той обаче припомни, че доскоро земеделците се притесняваха от друг проблем като сивия сектор, който все още поставя в неравностойно положение производителите от отделни сектори. В тази връзка сдружаването между производителите е важно условие за изсветляването на сектора, тъй като създаването на групите организации водят до задължителна отчетност.
Повечето от участниците в дискусията наблегнаха на необходимостта от сдружаването между земеделските производители, което е важно условие за повишаване на тяхната конкурентност.
В тази връзка зам. министър Грудев посочи, че в министерството за кратко време са регистрирани 25 групи и организации на производителите, което е добър сигнал за продължаващо насърчение в тази област.
Всички се обединиха и около тезата, че субсидирането не трябва да се прилага на всяка цена, защото не дава резултати и изкривява нормалната бизнес среда. „През 2007 г. ние се качихме на един влак, който вече 53 години минава през различни гари и благодарение на който фермерите в Европейския съюз днес са изградили едно модерно земеделие”, припомни Грудев.
Проблемът е, че България се качи много късно на този влак, но вече се учи от грешките си затова през новия програмен период бяха набелязани 4 основни приоритета, които ще бъдат подпомагани – зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство и биологично производство. Целта е субсидирането да се прилага по начин, който да насърчава фирмите с ясна пазарна ориентация, които инвестират с мисъл за бъдещето.
В тази връзка Климент Петров от „БУЛГАП” наблегна на необходимостта да се подпомагат фирми, които инвестират в продукти с определена сезонност или подходящи сортове, които се търсят на пазара и предполагат добра реализация. Само така българските домати и краставици биха могли да изместят гръцките и турските, които окупират българския пазар още в ранна пролет.
По време на форума бяха поставени и ред други въпроси, свързани с дилемата дали субсидиите трябва да имат социален ефект или да действат само като икономически регулатори. В тази връзка Грудев посочи, че близо 1 млрд. евро от средствата по програмата за развитие на селските райони са насочени към селските общини, защото само така може да се пресекат негативните последици от обезлюдяването и демографската криза.
Разисквани бяха и темите около пазара на труда и липсата на стимули за привличане на младите хора към този отрасъл.
