Начало » Новини » Коментари
22.02.2016 г.

Консултанти вдигат ръце от липсата на диалог с администрацията

Интересно развитие
Консултанти вдигат ръце от липсата на диалог с администрацията

Sinor.bg

Ръководството на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) изразява искрено съжаление от поредния неуспешен опит за градивен диалог с държавната администрация по отношение на прилагането на нормативните документи, свързани с Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). В писмо, адресирано до министъра на земеделието Десислава Танева, председателят на асоциацията Кристина Цветанска е поискала тълкуване на части от Наредба 20 от 2015 г. за прилагане на подмярка 4,2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Отговорът на консултантите е подписан от Антон Аспарухов, шеф на дирекция „ПРСР“. Вместо очакваните от консултантите обстойни обяснения по видимо проблемните тълкувания за оценката на проектите, неговото писмо по никакъв начин не повдига мъглата около нормативния лабиринт.

В писмо до медиите от асоциацията коментират, че по този начин администрацията за пореден път демонстрира, липса на чуваемост, диалог и желание да се назоват, адресират и решат очевидни проблеми при изпълнението на програмата.

На голяма част от поставените въпроси липсва конкретен отговор, а вместо това писмото препраща към текстовете на наредбата (чиято неяснота всъщност е причина за запитването от страна на БАКЕП). В други случаи отговорите са толкова неясни, колкото и текстовете в наредбата. Нещо повече, при някои от отговорите прозира откровена некомпетентност от страна на експертите на МЗХ, подготвили писмото, посочват от БАКЕП. Като резултат, едва на 2 от поставените 20 въпроса е даден смислен отговор.

Мотивите на БАКЕП да иска официално тълкуване на тези спорни разпоредби от наредбата е свързана с необходимостта от него да се възползват всички заинтересовани страни и най-вече фонд "Земеделие", чието задължение е да обработи проектите по ПРСР. Искаме да напомним, че съгласно Закона за нормативните актове, тълкуването става част от Наредбата и се обнародва в Държавен вестник.

Според консултантите не е дадено тълкуване, което да поясни и прецизира спорните разпоредби на Наредбата. Не е спазен редът, който се изисква по закона, а именно че тълкуването да се дава от органа (в случая Министъра на земеделието и храните), издал наредбата.

От нежеланието на управляващия орган да даде ясни, конкретни отговори, се поражда сериозно съмнение, че само ограничен кръг избрани "заинтересовани страни" ще има точната информация за това как ще се оценяват и разглеждат проектите. Нещо повече, неяснотите в тълкуването на разпоредбите предоставят възможности за субективизъм и тенденциозност в прилагането на наредбата и оценката на конкретни проекти, чрез който да се ощетят дадени бенефициенти или обратно – да се обслужат интересите на други.

Обръщаме специално внимание на твърдението на МЗХ, че е провело среща и широка дискусия със заинтересованите страни във връзка с подготовката на Наредбата, вкл. и с БАКЕП. За прозрачност, диалог и ефективна дискусия може да се говори само тогава, когато предложенията на заинтересованите страни се обсъждат, осмислят и отразяват, като за отхвърлените се дава адекватна аргументация. В случая такъв процес отсъстваше и се проведе формално обсъждане, което да позволи на УО да отчете документално „максимална публичност“ при подготовката на наредбата пред структурите на ЕС.

Становището на БАКЕП е, че "ако ръководството на министерството и управляващия орган на ПРСР продължат да управляват програмата по този начин, това ще доведе до провал в изпълнението, който ще ощети реалния български бизнес и обществото като цяло."

Синор.БГ публикува предложението на БАКЕП, изпратено на 23.11.2015 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

В Държавен вестник, бр. 84 от 30.10.2015 г., бе обнародвана Ваша Наредба № 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (наричана по-долу „Наредбата“).

В изпълнение на Наредбата, влязла в законна сила на датата на обнародването й, с Ваша заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 г. бе определен първи срок за прием на заявления за подпомагане по подмярката от 30.11.2015 г. до 18.12.2015 г.

В качеството ни на неправителствена професионална организация, представляваща повече от тридесет водещи консултанти по Европейски програми, се обръщаме към Вас с настоящата молба, тъй като в хода на запознаване с разпоредбите на Наредба № 20/15 г., както и в процеса на работа с нашите клиенти – потенциални кандидати за подпомагане по подмярка 4.2., ние се натъкнахме на редица спорни, неясни и противоречиви текстове, което препятства прилагането на нормативния акт и налага изясняване на техния действителен смисъл и съдържание.

На осн. чл. 12 и 13 от АПК, фундаментално задължение на администрацията е да бъде последователна и предвидима като административният орган осигури откритост, достоверност и пълнота на информацията относно критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност. Всеки потенциален кандидат има право да бъде подробно информиран за точния начин, по който ще бъде разгледан и оценяван, а впоследствие контролирано изпълнението на неговия проект.

Считаме, че възможността за двусмислено  тълкуване и прилагане на отделни разпоредби от Наредбата, би могла да доведе до случаи на злоупотреба и заобикаляне на действителния смисъл на правните норми, да постави в неравностойно положение потенциални кандидати за подпомагане и, като краен резултат, да доведе до неправомерно усвояване на публични средства в значителен размер и ощетяване на бюджета на ЕС. Вярваме, че установените от нас неясноти и противоречия се дължат на технически грешки и лоша текстова редакция, а не на съзнателно допуснато несъответствие с правни норми от по-висока степен или с целите на Закона за подпомагане на земеделските производители, на чието основание се издава наредбата.

Поради изложеното Ви молим да дадете официално тълкуване, по см. на чл. 51 от Закона за нормативните актове, както и разяснения и уточнения на посочените по-долу спорни и неясни разпоредби, което да има задължително действие по отношение на всички адресати на Наредба № 20/15 г. или, ако прецените за целесъобразно и уместно, да извършите необходимите изменения и допълнения на Наредбата:

1)  На осн. чл. 28, ал. 1, т. 6 от Наредбата, приоритет ще получат проекти, чието изпълнение води до осигуряване на устойчива заетост на територията на селските райони. В Приложение № 7 към чл. 28, ал. 8 „Критерии за подбор на проекти“, приоритет 6 (осигуряване на устойчива заетост) съдържа три критерия, които създават двусмислие и неяснота. От таблицата става ясно, че точки за осигуряване на устойчива заетост ще получат всички проекти, независимо дали се изпълняват на територията на селски район, съгласно предвиденото в т. 6.2. и 6.3., като в случай, че проектът се изпълнява на територията на селски район, той получава допълнителни 8 точки по критерий 6.1.

В приложение № 13 към чл. 43, ал. 1, в част В „Документи за съответствие с критериите за подбор, за които е получено предимство пред други кандидати“, т. 6, също е допуснато разграничаване – „Проекти, които се изпълняват на територията на селските райони в страната. Проекти, чието изпълнение води до осигуряване на устойчива заетост“.

В тази връзка, молим за еднозначно разяснение - по приоритет 6 от Приложение № 7, критерии 6.2 и 6.3 ще получават ли точки проекти, които осигуряват устойчива заетост, но не се изпълняват на територията на селски район?

2)  Констатираме на пръв поглед несъществено, но на практика променящо смисъла несъответствие между текста в графа „Точки“ в Приложение № 7 (критерии за подбор на проекти), приоритет 6, критерий 6.3. и съответстващият му текст в Приложение № 11 (заявление за подпомагане), раздел VII, т. 6.3. Разликата се свежда до наличието на скоби в таблицата Приложение № 7.

Първият текст гласи: „До 5 (съществуващи работни места плюс не по-малко от 2 нови работни места) работни места - 7 т.; От 6 до 10 (съществуващи работни места плюс не по-малко от 4 нови работни места) работни места - 10 т.; Над 10 (съществуващи работни места плюс не по-малко от 8 нови работни места) работни места - 12 т.;“

Текстът в приложение № 11 гласи: „До 5 съществуващи работни места плюс не по-малко от 2 нови работни места - 7 т.; От 6 до 10 съществуващи работни места плюс до не по-малко от 4 работни места - 10 т.; Над 10 съществуващи работни места плюс не по-малко от 8 нови работни места - 12 т.“

Скобите променят съществено смисъла, тъй като, например, съгл. Приложение № 7 седем точки ще получи проект на кандидат, който към момента на кандидатстване извършва дейност и с извършване на инвестицията ще осигури до 5 работни места, от които не по-малко от 2 нови, а останалите – съществуващи, а съгл. Приложение № 11 седем точки ще получи проект на кандидат, който към момента на кандидатстване извършва дейност и с извършване на инвестицията ще запази до 5 съществуващи работни места и ще разкрие не по-малко от 2 нови.

Молим за тълкуване или уточняване на това несъответствие, респективно – за отстраняване на техническа грешка, ако е допусната такава, тъй като то прави неясни критериите, по които ще се оценяват проектите. Приложенията в Наредбата имат еднаква тежест и кандидатите за подпомагане са лишени от възможността отнапред да преценят качествата и сравнителните предимства на своите проекти.

3) Във връзка със същия критерий за оценка - „Проекти, чието изпълнение води до осигуряване на заетост в селските райони“ е налице следната неяснота:

Съгласно Приложение № 7, за да се присъдят точки по критерий 6.3, оценителите ще преценяват дали „с извършване на инвестицията кандидатът ще запази съществуващите (към края на предходната календарна година) и ще създаде определен брой нови работни места“. Същият текст се съдържа и в приложение № 11 (заявление за подпомагане). Изискуем специфичен документ за доказване на съответствие с този критерий за подбор е „Справка за съществуващия и нает от кандидата персонал към края на предходната спрямо кандидатстването календарна година“. От това следва, че под „предходна календарна година“ следва да се разбира годината, предхождаща годината на кандидатстване.

Съгласно легалната дефиниция в §1, т. 56 от Наредбата, "Създаване на работни места" е нетното увеличение на броя на служителите в съответното предприятие в сравнение със средния им брой през предходните 12 месеца, след като от номиналния брой създадени работни места бъдат приспаднати изгубените през този период работни места.

Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 6 от Наредбата, ползвателят на помощта ще има задължение за срока по чл. 52, ал. 1 да „запази съществуващия към датата на подаване на заявлението за подпомагане средносписъчен брой на персонала, както и броя на допълнително наетите въз основа на бизнес плана лица, когато проектът на ползвателя е бил одобрен за подпомагане поради съответствие с условието за даване на приоритет в чл. 28, ал. 1, т. 6“.

Молим за тълкуване дали при оценяването на проектите, работните места, създадени от кандидата през текущата календарна година (годината на подаване на проектното предложение) и преди подаване на заявлението за подпомагане, ще се считат за „съществуващи работни места“? Дали, съгласно цитираното по-горе легално определение, създадените или изгубените през текущата календарна година работни места ще участват като база (т.е. ще се включат в „предходните 12 месеца“ по см. на §1, т. 56) за изчисляване на „създадените с инвестицията работни места“? Как следва да се направи оценката по този критерий, когато проектът се подава в края на 2015 г., а разкриването на нови работни места във връзка с инвестицията е планирано за 2016 г. и 2017 г., но „съществуващите работни места“ се определят към 31.12.2014 г.?

От друга страна, необходимо е тълкуване на понятието „средносписъчен брой на персонала към датата на подаване на заявлението за подпомагане“, което се използва в чл. 53, ал. 1. Наредбата не съдържа дефиниция и не препраща към дефиниция от друг акт. Средносписъчният брой на персонала може да се изчислява за различни периоди - месец, на годишна база. В средния списъчен брой могат да се включват, респективно – изключват, различни категории работници и служители. Дали Наредбата има предвид „Среден списъчен брой на персонала“, съгласно „Методика за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала“, утвърдена със заповед на председателя на НСИ, която е задължителна за целите на статистиката, но в други случаи изисква изрично препращане, каквато, например, изрична препратка има във Ваша Наредба № 14/2015 г.? Дали Наредбата има предвид средносписъчен брой на персонала по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, който се изчислява на база предходна финансова година? Без изясняване на това понятие, за кандидата остава неясно задължението му по чл. 53, ал. 1 от Наредбата.

В тази връзка, как следва да се разбират, респективно – изчислят, данните в публикуваната на страницата на ДФЗ Справка за персонал, а именно „брой на съществуващия и нает персонал в предприятието към края на предходната спрямо кандидатстването календарна година“ и „среден брой на персонала в предприятието през предходните 12 месеца, преди датата на кандидатстване“ – кои категории персонал се включват в тези изчисления; как следва да се третират наетите на непълно работно време; само наети по трудово правоотношение ли следва да се имат предвид; как следва да се третират лицата на договор за управление, лицата в отпуск за отглеждане на малко дете, сезонни и временни работници, лица на допълнителен трудов договор, лица в дългосрочен неплатен отпуск и пр.?

4) По критерий 4 „Проекти за преработка на биологични суровини и производство на биологични продукти“ какви доказателствени документи (съгласно раздел IV „Придружаващи специфични документи“, т. 3 от Заявлението за кандидатстване) ще бъдат изисквани от земеделски производители, които имат собствена земеделска суровина? В настоящия вариант на Наредбата липсва документ за това и молим да бъде разяснено дали ще се присъждат точки на кандидат, който осигурява собствена суровина, която е в преход към биологично производство?

В допълнение, не е ясно и подлежи на тълкуване и дали преработвател може да купува суровина, която е в преход към биологично произодство и с какви документи ще се доказва това. В тази връзка трябва  да се вземе предвид регламент 834/07, според който изискванията към операторите в преход и биологични са еднакви, а единствено продукцията в преход през първата година НЕ може да бъде продавана като биологична в преход. След първата година продукция в преход се предлага като биологична в преход втора година или биологична.

Също така, при производство на преработена биологична продукция, крайните продукти не винаги съдържат 100 % биологични съставки защото има такива, които не могат да бъдат осигурени по биологичен път и е дадена възможност тези съставки да не надвишават 5%. В рецептите на готовите продукти се влагат такива, които са от небиологичен произход и са описани в анекс към регламент 889/2008 - например такива съставки са вода, сол и инертни материали и др.

5) На осн. чл. 30, ал. 8 и 9 от Наредбата, Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи чрез съпоставянето им с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. Списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане.

В указания в Наредбата срок такъв списък не е публикуван, което затруднява изготвянето на проекти, тъй като документите, които кандидатът представя за разходи, за които има определени референтни стойности и за такива, за които няма, са различни.

Въпреки това, на електронната страница на Разплащателната агенция могат да бъдат намерени Списъци с референтни цени от различни периоди, но същите не са пряко относими към наредба № 20/15 г. В тази връзка, молим за Вашето разяснение приложими ли са тези списъци и ще има ли нови референтни цени по обекти за проекти, които включват разходи за строителство? БАКЕП има готовност да предложи примерна структура на обектите/разходите, за които да има референтни цени, както и подход за определянето на референтните цени. Считаме, че при евентуално актуализиране на списъка с референтни цени, на строителството на промишлени сгради следва да се даде референтна цена на кубичен метър, а не както е към момента - на квадратен метър, с оглед на факта, че голяма част от технологичните решения предполагат различно вертикално разпределение на оборудването. Това води до големи кубатури на производствените помещения, за стабилността на които се изискват сериозни конструктивни решения при сравнително малка площ.

6) Наредбата дава приоритет на проекти с инвестиции за насърчаване на кооперирането и интеграцията между земеделските стопани и предприятия от преработвателната промишленост (л. 28, ал. 1, т. 5). Наредбата не съдържа дефиниция на понятието „интеграция“. Молим да дадете тълкуване на това понятие – какво следва да се разбира под „интеграция“? Как следва да бъде тълкуван чл. 28, ал. 2 от Наредбата в контекста на евентуално сливане или придобиване (преди датата на кандидатстване) на преработвател от земеделски производител - в такъв случай ще могат ли да бъдат получени точки за насърчаване на интеграцията между земеделските производители и предприятията от преработвателната промишленост във връзка с преработката на собствени суровини? Рискува ли се попадане в хипотезата на създаване на изкуствени условия съгласно чл. 9?

7) Наредбата дава приоритет на проекти за с инвестиции за въвеждане на нови и енергоспестяващи технологии и иновации в преработвателната промишленост (чл. 28, ал. 1, т. 2). Как следва да бъде тълкуван текста в дефиницията за „Енергийна ефективност в рамките на предприятието“ (§1, т. 11) и по-специално за новите предприятия – „За нови предприятия трябва да е налице надхвърляне на задължителните минимални изисквания за енергийна ефективност по Закона за енергийна ефективност и Закона за устройство на територията и е налице повишаване на енергийната ефективност с минимум 10 на сто за предприятието“? Това означава ли да се прави одит за енергийна ефективност на база технологичен проект? Считаме това за нереалистично. Освен това, изискването за минимум 10% повишаване на енергийната ефективност е изключително трудно за постигане от голяма част от преработвателните предприятия, след като обичайните нива при подобна инвестиция са в границите между 3 и 5% енергийни спестявания.

8) На осн. чл. 20, ал. 1 кандидатите представят бизнес план, който съдържа подробно описание на планираните инвестиции и дейности за 5-годишен период, а в случаите на инвестиции за извършване на строително-монтажни работи - за 10-годишен период. В същото време, всички задължения на ползвателя на помощта (чл. 28, ал. 9, чл. 53) и ангажимента му за осигуряване на достъп на контролни органи се ограничават в срока по чл. 52, ал. 1, а именно – три години от финално плащане за МСП и пет години – за големи предприятия.

В тази връзка, молим за разяснение дали, как, по какъв начин и на какво основание ще се проверява изпълнението на бизнес плановете след изтичане на срока по чл. 52, ал. 1 до края на съответния 5- или 10-годишен период?

9) На редица места в Наредбата се споменава понятието „първа прогнозна година“, като в някои случаи се говори за „първа прогнозна година след въвеждане в експлоатация на инвестициите“, а в други – за „първа прогнозна година след изплащане на финансовата помощ“, а в трети – за „първа прогнозна година от бизнес плана“ или само за „първа прогнозна година“.

Молим за тълкуване дали във всички случаи се има предвид една и съща първа прогнозна година и как следва да се определи тя, тъй като понятието е от съществено значение за изготвяне на бизнес плана. Годината на въвеждане в експлоатация на инвестициите може да не съвпада с годината на изплащане на финансовата помощ. Моментът на изплащане на финансовата помощ не зависи от волята на ползвателя.

10) Във връзка с разпоредбата по чл. 22, ал. 1 молим да бъде уточнено дали при използване на няколко вида суровини (земеделски продукти) ще се изисква суровинна обезпеченост общо за цялото количество суровини (земеделски продукти) или изискването ще се прилага и към количеството на всяка отделна суровина (земеделски продукт).

11) В Приложение № 13, част „Документи за междинно и окончателно плащане“, раздел В „Документи за съответствие с критериите за подбор, за които е получено предимство пред други кандидати“, т. 2.1. предвижда представяне на „Сертификат за енергийна ефективност, издаден от лица, които отговарят на изискванията на чл. 43, ал. 1 или 2 ЗЕЕ и са вписани в регистъра по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ“.

Молим за уточнение дали този сертификат ще се изисква за всички проекти, получили предимство по приоритет 2 или само, когато е приложимо. Считаме, че за голяма част от проектите изискването е неприложимо. Издаването на сертификат за енергийни характеристики се отнася единствено до сградите. За всички останали мерки свързани с икономия на енергия, които се реализират в технологичните части и енергийните стопанства на промишлените предприятия такъв сертификат не се издава. Този сертификат би имал смисъл само в случаите, когато в проекта са включени мерки, свързани с намаляване на потреблението на енергия за нуждите на поддръжката на микроклимата в помещенията и то за сгради, в които не се извършват производствени дейности, например административни или битови сгради, които са самостоятелни и не са част от производствена сграда. В чл. 38, ал. 1 от ЗЕЕ са посочени типовете сгради, за които е забранено да се сертифицират, като сред тези сгради са и промишлените, каквито се очаква да са почти всички сгради, с които ще се кандидатства по мярката.

12) Съгласно чл. 22, ал. 2, най-малко 30 на сто от общата суровинна база, определена в производствената програма за първа прогнозна година след въвеждане в експлоатация на инвестициите, включени в проекта, трябва да е от собствена продукция и/или от регистрирани земеделски стопани. Разпоредбата се отнася до всички кандидати, независимо от производствения сектор.

 В същото време, в приложение № 4 (Бизнес план), т. VI.1, раздел В е озаглавен „Бъдещи доставчици - Договори с описани количества и цени на суровините като доказателство, че са осигурени най-малко 50 % от суровините за преработвателното предприятие съгласно производствената му програма за първата прогнозна година от бизнес плана след изплащане на финансовата помощ. Най-малко 30 % от общата суровинна база е от собствена продукция или от регистрирани земеделски стопани за всички кандидати, с изключение на кандидатите в сектор "месо и месни продукти".

В раздела фигурират две таблици – 4.1. и 4.2. Видно е, че таблица 4.1. се отнася до всички кандидати, с изключение на кандидатите в сектор "месо и месни продукти", а таблица 4.2. се отнася само до кандидатите в сектор "месо и месни продукти".

Считаме, че в заглавието на раздел „В“ е допусната техническа грешка, като текстът „за всички кандидати, с изключение на кандидатите в сектор "месо и месни продукти" следва да бъде заглавие на таблица 4.1.В противен случай, тази част от бизнес плана би противоречала на чл. 22, ал. 2.

В тази връзка, молим за уточнение, респективно – за корекция на грешка, ако е допусната такава.

13) В чл. 22, ал. 2, след думите в края „и/или от регистрирани земеделски стопани“, би следвало да се добави „по Наредба №3/99 г.“, тъй като в противен случай суровината може да бъде от който и да е регистриран ЗП в произволна държава. Макар в приложенията към Наредбата това да е изрично посочено, считаме, че не бива да се допуска неяснота и двусмислие в текста на правните норми.

14) Приложение № 11, раздел III „Придружаващи общи документи“, т. 16 изисква от кандидатите да представят „Баланс, справка ДМА, отчет за приходи и разходи за предходната финансова година или последен приключен междинен период (важи за кандидати юридически лица, с изключение на кандидатите, посочени в чл. 8, ал. 4)“.

Това изискване съдържа много неясноти:

-  кои са кандидатите неюридически лица? Едноличните търговци ли се имат предвид?

-  считаме, че в посочването на „чл. 8, ал. 4“ е допусната грешка;

-  съгласно чл. 23, ал. 4 от Закона за Търговския регистър, ако е посочен ЕИК, държавните органи нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в Търговския регистър, и представянето на актове, обявени в Търговския регистър. Законът за Търговски регистър е нормативен акт от по-висока степен в сравнение с Наредбата, поради което нормата на чл. 23, ал. 4 следва да намери пряко приложение и без изрична бележка, но считаме че е необходимо уточнение в тази връзка. Ще се извършва ли оценителната комисия служебна проверка за обявените в ТР актове или ще бъде необходима изрична декларация от кандидата в тази връзка?

-  предходна приключена финансова година ли се има предвид?

-   за кои кандидати следва да се представят документи за предходна финансова година и за кои – само за приключен междинен период? Дали вторите са само новосъздадените ЮЛ, които нямат пълна приключена финансова година?

15) Считаме, че в Приложение № 11, раздел IV „Придружаващи специфични документи“, т. 6, е допусната техническа грешка при позоваването на чл. 34, ал. 1 ЗЕЕ. Съгласно сега действащия ЗЕЕ, публичния регистър на правоспособните лица е уреден в чл. 60, ал. 1 ЗЕЕ.

16) Считаме, че с цел избягване на недоразумения, регламентите следва да се посочват с техните номера, което да позволява еднозначното им идентифициране. На няколко места в Наредбата се посочва „Регламент за прилагане на Директива 2009/125/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на котли на твърдо гориво“. Намирането на регламента само по заглавие, без посочване на номер и данни за обнародване, затруднява кандидатите в запознаването с условията, на които следва да отговарят. Считаме, че при евентуално изменение на Наредбата е необходимо да бъде изрично посочено, че се касае за Регламент (ЕС) 2015/1189 на Комисията от 28 април 2015 година за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на котли на твърдо гориво, обнародван в ОВ на 21.7.2015 г.

17) В допълнение, обръщаме внимание, че публикуваната на електронната страница на ДФЗ Таблица за допустими инвестиции в електронен формат excel не съответства на Таблицата, съставляваща приложение от Наредба № 20/15 г. и обнародвана в Държавен вестник.

18) С оглед подобряване на нормативната уредба и пълно постигане на целите на Закона за подпомагане на земеделските производители, считаме, че следва да се стартира процедура по нотификация за МСП - производители на продукти извън Приложение № 1, които са в градски райони. Този тип предприятия в момента не са допустими, нито по ОПИК, нито по ПРСР.

19) Съгласно чл. 21. (1) Планираният размер на преработената и произведена от кандидата продукция трябва да покрива най-малко 50 на сто от капацитета на подпомаганите активи, за които се предоставя финансова помощ в съответствие с технологичния проект.

(2) Минималният размер на преработената и произведена продукция по ал. 1 се изчислява средно за периода на изпълнение на бизнес плана.

Съгласно Чл. 22. (1) Кандидатът трябва да докаже в производствената програма наличието на най- малко 50 на сто осигурена суровинна база за първа прогнозна година след въвеждане в експлоатация на инвестициите, включени в проекта.

(2) Най-малко 30 на сто от общата суровинна база, определена в производствената програма за първа прогнозна година след въвеждане в експлоатация на инвестициите, включени в проекта, трябва да е от собствена продукция и/или от регистрирани земеделски стопани.

Съгласно критериите за избор, посочени в приложение 7 от Наредбата и по-конкретно критерий 4.1 Проекти с инвестиции за преработка и производство на сертифицирани биологични продукти, според който се изисква над 75 % от обема на преработваната суровина и произведена продукция, посочена в бизнес плана, ще бъде биологично сертифицирана, и критерий 5.1 Проекти, насърчаващи интеграцията на земеделските стопани, според който предприятието на кандидата предвижда в бизнес плана преработката на минимум 65% собствени или на членовете на групата/организация на производители или на предприятието суровини (земеделски продукти), документите, с които ще се проверяват тези критерии към момента на подаване на заявлението за подпомагане и одобрението на проекта са базирани на изискванията на чл. 21 и чл. 22 на наредбата. На практика, ако даден бенефициент прогнозира, че през първата прогнозна година от бизнес плана ще преработва суровини (собствени и/или биологични), които представляват 1 % от капацитета на подпомаганите активи и за тях представи съответните документи съгласно чл. 21 и чл. 22 от Наредбата, този бенефициент ще получи предимство по критерий 4.1 и/или критерий 5.1, към момента на обработка и одобрение на проекта, дори и след това да не изпълни изискванията на ал. 2 на чл. 21 и изискванията на критерии 4.1 и 5.1 от Наредбата.

В тази връзка, предлагаме за проекти, които претендират да получат точки с предимство (за био производство и/или използване на собствена суровина), да не се приема обосновката за съответствие на капацитета на закупуваното оборудване с планираното годишно натоварване на капацитета (към Таблица 6. Производствен капацитет на преработвателното предприятие съгласно технологичен проект), ако не се планира използването на минимум 50% от капацитета на машините средно за първите три години по технологичен проект и поне 30% натоварване спрямо капацитета по технологичен проект за първата прогнозна година. Ако е необходимо това предложение да се гласува от членовете на Комитета по наблюдения на ПРСР 2014-2020 г. и да се променят критериите за избор в Наредбата.

20) Във връзка с изискването кандидата да покрива най-малко 50 на сто от капацитета на подпомаганите активи, не е ясно и подлежи на тълкуване как точно ще се изчислява натоварването на активите по проекта, когато става въпрос за преработка на сезонни суровини. Например, съществуват сезонни дейности на преработка на някои суровини, като например преработката на етерично-маслени култури, които изискват определен капацитет на производственото оборудване за кратък период от годината (съхранението на суровините в този случай е неприложимо и невъзможно). По принцип в технологичните проекти не винаги става ясно, как точно се формира капацитетът  на технологичното оборудване - например посочва се производство на даден продукт с капацитет на час и/или ден, но не се взима под внимание сезонната натовареност и няма описание за срока на работа на тези съоръжения.

С оглед предвидения във Ваша заповед № РД 09-781/06.11.2015 г. значителен бюджет от 100 млн. евро, както и предвид кратките срокове за подготовка на качествени бизнес планове и проекти, които ще имат за предмет дългосрочни инвестиции на висока стойност, най-настоятелно молим за спешност при произнасяне  поставените въпроси.

Отговорът на министерството ще го пуснем допълнително.

Консултанти вдигат ръце от липсата на диалог с администрацията
8683

Последни материали
Виж
За да си получат парите при забрана за присъствено обучение на децата
Доставчиците по училищните схеми ще даряват плодовете и млякото на БЧК
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 19-22 октомври 2021 година
Дори ръст от 100 лева на тон от купувачите на фуражно зърно и слънчоглед не доведе до сделки
Заради държавната гаранция може да се наложат плащания от бюджета
Държавната зърена компания на Украйна няма с какво да плаща милиарден кредит към Китай
Министерство на икономиката
Една трета от нередностите с еврофондове са в Северозападна България, отчете Везиева
Фонд „Земеделие”
Още 7,6 млн. лв. се изплащат по инвестиционните мерки на ПРСР
Свръхпроизводството тази година свали драстично цените
Полша губи голям външен пазар за своите ябълки
Свързани материали
Виж
Към служебния кабинет
Консултантите с повторен призив за повече грантове в Плана за възстановяване
Отворено писмо
Асоциацията на консултантите са против свития бюджет за безвъзмездно подпомагане на бизнеса
Важни нормативни промени
Отпада обучението за фермерите по интегрирано производство, но са важни консултант-агрономите
Прием по ПРСР
Консултанти алармират за опорочаване на приема на общински проекти, приключил на 3 октомври
БАКЕП
Какви предложения по общинската мярка направиха консултантите преди месец
Начало на дискусия
Консултанти предлагат бюджетът за преработка на агропродукция да се пусне целият още с първия прием
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам