Не е вярно, че основно биопроизводители, градинари и животновъди ще бъдат подпомогнати по инвестиционната подмярка 4,1 от новата програма за развитие на селските райони ПРСР 2014 – 2020 г. Според критериите за оценка и бюджета от 300 млн. лева, които държавата определи за първия прием на проекти, субсидиите няма да стигнат и за стотици малки фермери, направили сериозни разходи при кандидатстването, показва проверка на Farmer.bg. Една от тези производители е и Ели Илиева, биофермер от врачанското село Вировско, която кандидатства за техника с прикачен инвентар в размер на 900 хил. лв.
Въпреки че като биоземеделец, който произвежда лимец в Северозападна България и проектът й носи допълнителни точки, тя е отрязана от преференциите за селска община, защото Вирово е към Враца, която не попада в обхвата на селските общини. Затова инвестиционният проект на Илиева е оценен само с 33 точки, много под прага от 43 точки, за които фонд „Земеделие“ обяви като допустими за подпомагане при първия прием.
„Потресена съм от тази оценка, защото се надявах на тези субсидии, още повече че за подготовката на проекта съм похарчила около 12 хиляди лева и нямам идея как ще ги възстановя“, коментира Илиева.
Според нея самите критерии за оценка са тотално сгрешени, защото бюджетът е трябвало да се разпредели лимитирано между отделните подсектори. „Още при предишния кабинет на Борисов тогавашният зам. министър на земеделието Светлана Боянова ни обясняваше как биопроизводителите ще получават по 20% от бюджета на всички мерки от новата селска програма“, припомни Илиева. Ако това беше приложено сега, и малките биопроизводители щяха да получат нужното субсидиране.
Според колегите й така направените критерии са изключително несправедливи, като единственият изход е бюджетът за инвестиционната мярка да бъде увеличен. Според експертния анализ на фонд "Земеделие" от 730-те проекта, които ще получат финансиране, 422 са на биопроизводители. Наглед тази бройка е значителна, но земеделците се питат каква част от тези проекти са стари земеделци или на малки производители, които отдавна се занимават с биопроизводство.
На проведения в началото на седмицата Балкански биофорум фермерите неслучайно изразиха недоволството си от политиката в агросектора, която продължава да работи в ущърб на малкия и среден бизнес.
„Дори една Македония, която няма бюджета на огромна държава като Турция, отпуска държавни средства за изграждане на голяма борса за биопродукти, докато ние като държава от ЕС тепърва ще мислим за реализацията на тази продукция “, посочи Ели Илиева.
Дори българската статистика не е точна по отношение на броя на биопроизводителите в страната, защото в официалните данни за налични 4 100 биоземеделци са включени и притежателите на ливади и пасища, които определно не произвеждат продукция за пазара. По предишната селска програма те получаваха компенсаторни плащания, за да може България да усвои бюджета за биопроизводство, припомни Илиева.
По време на биофорума в Панагюрище българските фермери са установили, че държавата Македония е много напред и по отношение на компенсаторните плащания за биоземеделцитее. Тамошните фермери получават двойно повече от българските, което е поредното доказателство за формалните политики, които се провеждат у нас.
Да не говорим за санкциите, които биоземеделците ще получат, ако продукцията им бъде замърсена с изкуствени препарати от съседни полета, където се отглежда селскостопанска пордукция по конвенционален начин.
Докато в ЕС за подобно замърсяване биват глобявани конвенционалните фермери, у нас глобите са за биоземеделците, посочи още Илиева.
