Консултанти и агробизнесмени все по-настойчиво поставят искането за увеличаване на бюджета по подмярка 4,1 за инвестиции в земеделски стопанства, където при първия прием бяха депозирани над 3 500 качествени проекти. От Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) още в средата на юни предложиха първоначалният бюджет от 150 милиона евро да бъде удвоен, така че повече кандидати да получат финансиране за своите проекти. Вчера с подобно становище излезе и ръководството на Асоциацията на земеделските производители, които смятат, че парите могат да се осигурят от националния бюджет, без това да утежни разходите на страната.
Както консултантите предложиха още през есента на 2014 г., за да се постигне ефективно усвояване на еврофондовете, предвид нулевата 2014 г., следва да се обявят по-големи бюджети при отваряне на прием през 2015 г.
При първия прием на подмярка 4.1. на ПРСР са подадени 3 500 проекта, а бюджетът от 150 млн. евро ще стигне само за 15% от тях. ПРСР трябва да постигне разплащане на над 1,67 млрд. евро до 2018 г. и ако това не се изпълни, ще бъдат загубени над 100 млн. евро /резерв от 6% на всеки от приоритетите по програмата/, се посочва в становището.
В писмо от 17 юли т. г. консултантите посочиха, че заради забавения старт на програмния период разплащането през 2018 г. е нереалистично, още повече, че анализите от предишния програмен период показват, че над 25% от подписаните договори не завършват със заявка за плащане. Затова от БАКЕП съветват да се увеличи бюджетът още през 2015 г., за да има възможност да се изпълнят и разплатят проекти, вместо парите за увеличението /над 100 млн. евро резерв/ да бъдат изгубени след 2018 г.
Друг проблем, който БАКЕП отбелязва в коментара си за проблеми по приключилия прием по подмярка 4.1., се поражда от липсата на критерии за реалистична оценка на жизнеспособността и икономическата ефективност на проектите.
Съществува опасност заради допълнителните точки ще изместят качествени проекти на работещи и устойчиви животновъдни ферми в Северозападна България, само защото новостартиращи био производители, които заявяват, че ще наемат голям брой персонал, са оценени по-добре, посочват експерти.
Много е възможно с този прием на мярката да бъдат финансирани вместо работещи бизнеси по-скоро заявени намерения за нов бизнес, което само по себе си е добро, но тези проекти са високорискови и по-скоро биха довели до неусвояване на средства.
Затова и едно от предложенията на БАКЕП за следващ прием по подмярка 4.1. е да отпадне възможността да се подават проекти с намерение за биопроизводство или да се намали с 80% критерият за оценка, като се приоритизират вече сертифицирани биопроизводители.
Друг отбелязан проблем е липсата на списък с „чувствителните сектори“, като се разпространява информация, че проектите с винен сорт грозде и тези на пчелари няма да имат предимство за сметка на производството на екзотични плодове.
От БАКЕП препоръчват за следващите приеми да има прецизирана преценка на финансовия риск и устойчивостта на проектите, за да може програмата действително да подпомогне приоритизираните сектори на селското стопанство.
За пояснение:
Случаите на допълнителни точки, които се използват изкуствено:
- Наемане на персонал – доказва се с плащане на осигуровки в рамките на 3 години – 5-10 точки
- Намерения за биопроизводство – 15 точки
- Инвестиция в необлагодетелстван район, НАТУРА 2000 и/или Северозападен район – 10 точки /инвестицията е далеч от мястото на бизнеса/
- Енергиен одит – 8 точки при 10% заложено енергийно спестяване
В изявление до медиите от асоциацията на земеделските производители посочват, че „във връзка със създалото се напрежение и нестихващите притеснения, че бюджетът не е адекватен на заявения от фермерите интерес, асоциацията предлага увеличаване бюджета на мярка 4 със средства от националния бюджет”.
Експерти смятат, че така ще се гарантира подпомагане на фермерите от приоритетните сектори – плодове, зеленчуци, мляко, месо и етерично-маслени култури. Според тях увеличаване на сега заложения процент на националното съфинансиране по мярката ще бъде увеличен и по този начин ще се затвърди националната политика на подпомагане на уязвимите сектори, която намира отражение и в ПРСР 2014-2020 г.
На този етап от министерството на земеделието няма отговор дали е възможно още от тази година бюджетът за инвестиции да бъде удвоен.
