Видовете папрати от умерените ширини са подходящи за декорация на влажни сенчести места, край водни площи, в комбинация с камък или в специализирани кътове, наричани “папратови градини” (fern gardens). По-ниските представители с височина 10-30 см. (някои видове от родове Asplenium – изтравниче, страшниче, Cystopteris-крехка папрат, Ceterach-златиста папарат, Polypodium-сладка папрат, Phyllitis-волски език) са подходящи са скални кътове и декоративни стени. Средно високите -между 40 и 80 см. (някои видове от родове Adianthum-адиантум, Blechnum-блехнум и др.) - са подходящи за групи, в комбинация с цъфтящи многогодишни цветя. Високите- над 80 см. (някои видове от родове Athyrium-женска папрат, Dryopteris-дриоптерис, Matteuccia-щраусово перо, Pteridium –орлова папрат и др.) – могат да се използват като солитери.
По-голям интерес у нас има към видовете с тропически произход. В условията на интериора понасят по-нисък интензитет на осветление, нуждаят се от лек хранителен субстрат и висока въздушна влажност. Миниатюрните папрати са подходящи за градини в стъкло (флорариуми), градини в “чинии” (dish gardens); по-едрите за декорация на интериора, а листата им като допълнения към букети. Особено интересни са епифитните видове (Platycerium bifurcatum-еленови рога, Asplenium nidus-птиче гнездо и др.), които могат да се отглеждат на т.н. епифитно дърво.
Папратите се размножават чрез спори и вегетативно. Размножаването чрез спори в домашни условия е трудно осъществимо затова ще се спрем на вегетативния способ.
Според строежа и биологичните особености на растенията той се свежда до:
- Разделяне на коренището: практикува се при видове с дълго коренище като Adianthum-адиантум, Davalia-давалия, Polypodium-сладка папрат, Dryopteris-дриоптерис и др. Тази манипулация се практикува февруари-март, като вкореняването на частите от коренището става в сфагнов мъх, торф или пясък при постоянна влажност. Сфагнов мъх може да се събере още от есента и замрази, тъй като в сухо състояние губи бактерицидните си свойства.
- Отделяне на възобновителни пъпки, образуващи се по периферията на листата на някои т.н “живо раждащи видове”: например Asplenium bulbiferum-луковичен асплениум, A.viviparum-живораждащ асплениум, Polystichum setiferum-четинвст многоредник, P.s.’Proliferum’ и др. Възобновителните пъпки се отделят с част от “майчиния”лист и се поставят за вкореняване върху постоянно влажен субстрат. Taкива възобновителни пъпки се появяват понякога след нараняване на листната дръжка в основата на петурата ( Doryopteris-дориоптерис).
- Вкореняване на стъблени повлекла: при някои видове се образуват безлистни стъбла, които при допир с почвата се вкореняват и дават начало на нови растения. Този метод се практикува при род Nephrolepis-нефролепис. Възрастното растение се поставя върху пясък, към който се “подвеждат” и закрепват (например с метални скоби или обикновени кламери) повлеклата. След появата на новите растения се прекъсва връзката с майчиното растение.
- С отделяне на булби, образуващи се по корените (Nephrolepis cordifolia-сърцелистен нефролепис).Отделените булби се поставят във влажен субстрат, а новото растение се появява след около 6 седмици.
Папратите не са взискателни растения. Въпреки различията в техните местообитания най-общо те се отглеждат в лек, неутрален или леко кисел субстрат, съставен от листовка,прегорял оборски тор, торф и пясък (3:3:3:1). Зимуват в хладни или по-топли помещения при температурен диапазон 6-8 до 16-18 С за най-топлолюбивите, като не се допуска засушаване. От месец януари-февруари температурите постепенно се повишават и през пролетта се прави пресаждане или разделяне на растенията. Като правило младите растения, независимо дали са получени от спори или по вегетативен път се нуждаят повече от засенчване и висока въздушна влажност в сравнение с възрастните екземпляри. По време на вегетация се прави редовно пулверизиране на листата (с редки изключения) и подхранване.
