Представянето на правните основания за ползването на земята е важно изискване към фермерите по време на тазгодишната кампания по директните плащания. Това съобщи в интервю за радио „Фокус” Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации и бивш заместник-министър на земеделието и храните.„ До миналата година всеки заявяваше парцелите без подобни документи и ако се застъпи с чужда земя, от фонд „Земеделие” изискваха в 20-дневен срок да се представят документи за собственост и който го направи, той получаваше субсидията”, обясни Боянова. Второто важно изискване към фермерите е земите, върху които ще се извършват дадени дейности, да бъдат ясно очертани.
Основното плащане на декар ще остане 16 лева, като към него ще се прибави и сумата от 13 лева за декар, ако са изпълнени изискванията по „зелените дейности”, припомни Боянова.
По повод програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Боянова обясни, че нейното одобрение се очаква след юни тази година. Кято припомни, че наредбата за прилагане на мярка 4,1 от програвата още не е готова, Боянова посочи, че все още има неясноти около критериите за допустимост на един проект. Ще има отделни схеми за плащания на производителите на плодове и зеленчуци, които ще бъдат разделени на отделни сектори и категории.
Боянова допълни, че обвързана подкрепа ще има и за животновъдите, свързана с производството на протеинови култури.
„Това включва отглеждането на люцерна, боб, град, соя. Тогава те получават допълнителни средства, само защото произвеждат протеин, необходим за изхранване на животното. Това е европейска политика. Очакванията тук са около 30 лева за тази субсидия”, каза още Светлана Боянова.
В тази връзка Боянова обясни, че интересът към производството на соя рязко е нараснал.
Преди години страната ни е разполагала с над 1 милион декара от тази култура, като след нововъведенията по европейските програми се очаква повишен интерес за производството й.
„До преди няколко години соята беше в списъка на маслодайните култури, сега вече, поради новата протеинова стратегия на Европейския съюз, тя се счита за протеинова култура. Именно заради това тя е включена в тези отделни плащания. Тя е в списъка и ние така сме я нотифицирали към Брюксел, който ни е одобрил”, обясни Боянова.
Тя каза още, че проблем при отглеждането на соята е рискът от абортиране на цвета, поради прекомерна горещина. „Въпреки това има вече достатъчно разработени сортове, които биха могли да преодолеят този проблем. Въпросът е дали можем да конкурираме царевицата и струва ли си да я гледаме. Смятам, че пазар за соя има, особено за такава, която е сертифицирана като Дунавска соя и която е свободна от ГМО. С подкрепата на тези директни плащания, тази култура би могла да бъде съживена отново в страната ни”, добави Светлана Боянова.
