Ако служебният кабинет не промени разпределението на средствата по схемата за обвързана подкрепа, производителите на плодове и зеленчуци са обречени на агония, а до 2-3 години браншът напълно ще изчезне.
За това предупредиха представители на основните браншови организации, които с писмо до служебния министър на земеделието Васил Грудев са поискали преди месец спешно обсъждане на концепцията за директни плащания.
До този момент производителите нямат отговор, затова изразяват притеснението си и настояват за среща, за да представят своите предложения.
Самата концепция за директни плащания беше внесена в Еврокомисията от предишния кабинет, като властта умишлено е разпределила бюджета от 118,6 млн. евро по тази схема между животновъдството и зеленчукопроизводството 70% на 30% в полза на първия подсектор, без самите зеленчукопроизводители да бъдат информирани за това.
Това означава, че градинарите годишно ще си разпределят едва по 39,7 млн. евро, което е незначително като ресурс и е в противоречие с декларациите на властта за подпомагане на нашия сектор, посочи председателят на съюза на градинарите Слави Трифонов.
„Не твърдим, че колегите животновъди нямат нужда от подобно субсидиране, но това означава, че годишно техният сектор ще взима три пъти повече, още повече, че допълнително за тях има национално съфинансиране от 47,6 млн. евро”, коментира и Тодор Джиков от асоциацията на картофопроизводителите.
Затова и в писмото си до служебния кабинет представителите на 7 от браншовите организации плюс една организация на производителите предлагат да се направи ново преразпределение на ресурса, така че фермерите да имат яснота за бъдещото подпомагане.
Хората от сектора ултимативно поставят изискването следващата власт да приеме в спешен порядък Закона за браншовите организации, който най-после ще отсее непредставителните земеделски сдружения и съюзи.
В Съюза на производителите на оранжерийна продукция членуват компании, чийто доказан годишен оборот достига 54 млн. лв. В същото време в работните групи към министерството на земеделието участват съюзи без членска маса, които в същото време имат решаващ глас при вземане на важни решения по аграрната политика, посочи и Пламен Сапунджиев, собственик на оранжерия в Кресна.
Като припомни, че в Европейския съюз бъдещите политики в агросектора се обсъждат първо от браншовите организации и после се приемат от администрацията, фермерите настояват следващия програмен период да промени българската практика, при която тези решения се вземат на тъмно от чиновниците.
За пример фермерите дадоха Румъния, където браншоните организации вече са сила и там субсидиите се усвояват планомерно и то от самите активни фермери, а не отиват в кухи фирми, както се получи в България.
За хората от бранша секторът е поставен в ъгъла и доказателство за това е отсъствието на българските плодове и зеленчуци на пазара. „Общото становище на колегите е, че едва 10% от плодовете и зеленчуците са български и тази тенденция ще се влошава, ако отношението към нас остане като досегашното”, посочи още Слави Трифонов. Той припомни, че заради лошите метеорологични условия тази година българската продукция почти не е стигнала до пазара.
Фермерите са готови и на протести, ако администацията не се вслуша в предложенията им и не промени отношението си в диалога с бизнеса.
