Фермери, които притежават от 100 до 300 декара обработваема земя, са длъжни да отглеждат върху нея минимум две култури, като основната трябва да се разпростира върху 75% от общата площ.
Това гласят инструкциите за зелени плащания, които ще се прилагат от 2015 г. и за които стопаните ще получават 30% над основните субсидии на хектар обработваема земя. Инструкцията е качена на интернет страницата на министерството на земеделието и по нея предстои да се дискутира с браншовиците на първото заседание на работната група, насрочено за 9-и юни, понеделник.
За големите стопанства с над 300 дка изискването е да се отглеждат най-малко три различни култури, като от тях основната не трябва да заема повече от 75 % от общата площ, а двете основни култури заедно - не повече от 95 % от нея.
Изискването за максималния праг не се прилага за стопанства, където 75% от обработваемата земя е оставена като ливади и пасища или е под угар, сочат инструкциите. Тези изисквания не важат и в случаите, когато повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, се използва за производството на треви или други тревни фуражи или за производството на култури под вода през значителна част от цикъла за отглеждане.
Изискването за максималния праг не се прилага и когато повече от 50 % от площите на декларираната обработваема земя не са декларирани от земеделския стопанин в заявлението за подпомагане от предходната година и когато, въз основа на сравнението на геопространствените заявления за подпомагане, цялата обработваема земя е заета от различна култура в сравнение с предходната календарна година.
За разнообразяване се използват всички култури, определени в ботаническата класификация на културите; културите от видовете при Brassicaceae1, Solanaceae2 и Cucurbitaceae3, оставената под угар земя, тревите и другите тревни фуражи. Зимните и пролетните култури се разглеждат като различни култури, дори когато са от един и същи род.
За целите на изчисляване на дяловете на различните култури е важно периодът да бъде избран така, че да отразява националната специфика и да даде възможност на контролния орган да извърши необходимите проверки.
Държавите членки информират своевременно земеделските стопани за този период. За целите на изчисляването на дяловете на различните култури всеки хектар в рамките на цялата обработваема земя в дадено стопанство се отчита само веднъж в една референтна година.
Кои са площите със смесени култури
- На площи със смесени култури, където културите се отглеждат в отделни редове, културите се броят като различни култури, когато заемат най-малко 25 % от тази площ. Площта, заета от различните култури, се изчислява, като площта, заета от смесените култури, се раздели на броя на културите, които заемат най-малко 25 % от тази площ, независимо от действителния дял на съответната култура на тази площ.
- При площи, на които смесените култури представляват основна култура, която се подсява с втора култура, площта се счита за заета само от основната култура.
- Площи, заети от смесени култури, се считат - независимо от включените в сместа отделни култури - за заети от една единствена култура.
Постоянно затревени площи
С изменение в Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ. бр.40 от 13 Май 2014 г.) се въведоха нови правила, свързани с бъдещото прилагане на зелените изисквания, като беше въведена забрана за разораване на съществуващите постоянно затревени площи на територията на цялата страна, включени в слой „Постоянно затревени площи”.
Министерството на земеделието и храните тепърва трябва да създаде този слой „Постоянно затревени площи”, така че ливадите, мерите и пасищата да бъдат точно определени в цялата страна. Включените в този слой площи могат да се декларират за подпомагане с директни плащания само като постоянно затревени площи. Окончателният слой се очаква да бъде подготвен до март 2015 г. Той става законно действат след съответната заповед на министъра на земеделието и храните, посочват експертите.
В новия слой се забранява преобразуването и разораването на постоянно затревените площи. Изключения се правят само ако стопанинът разоре дадена площ, но на друго място в стопанството преобразува друга площ като постоянно затревена. Тези промени се одобряват със заповед на министъра на земеделието и храните в срок до 1 март на всяка календарна година.
Слоят „Постоянно затревени площи” ще бъде част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и ще включва площи с минимален размер 0,1 хектара, които са:
- с начин на трайно ползване по цифровата ортофотокарта - пасища, мери или ливади; 2. попадат във физически блокове, включващи постоянни пасища и са заявявани в тях за подпомагане като постоянни пасища поне през една от последните 5 години.
- Специализираният слой „Постоянно затревени площи” включва постоянно затревените площи, които са екологично чувствителни, в зоните, обхванати от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна или Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици.
По този начин се цели изпълнението на изискванията на регламента за недопускане намалението на дела и размера на постоянно затревените площи в страната като особено важни ландшафти от екологична гледна точка. Забраната за разораване на постоянно затревените площи представлява и нефинансова мярка за подпомагане и стимулиране развитието на отрасъл “Животновъдство”, който е признат за приоритетен за политиката на страната сектор. Чрез забраната за разораване ще бъдат запазени постоянните пасища и по този начин ще се осигури необходимата база за развитие на пасищното животновъдство. С въведената забрана за преобразуване на постоянно затревените площи ще се гарантира опазването на тези екологично важни ландшафти и ще се осигурят допълнителни предпоставки за развитие на животновъдството.
При намаление на съотношението с повече от 5% държавата членка въвежда задължение за преобразуване на земята, която е била ПЗП и въвежда правила за предотвратяване на ново преобразуване на ПЗП.
Екологично насочени площи
Зелените изисквания въвеждат задължение за установяване на екологично насочени площи в стопанството с цел да се опазва и подобрява биологичното разнообразие. Съгласно Регламент (ЕО) № 1307/2013, считано от 1 януари 2015, ако заявените за подпомагане от един земеделски стопанин обработваеми земи са с размер по-голям от 15 ха, минимум 5% от тях трябва да бъдат поддържани като една или повече екологично насочени площи.
В тях се включват:
- Земя оставена под угар, на която не се отглежда земеделска продукция.
- Тераси, които са обект на опазване със стандарт за добро земеделско и екологично състояние (Запазване на особеностите на ландшафта, включително, където е приложимо, живи плетове, езера, канавки, дървета в редица, в група или изолирани, синори и тераси, включително забрана за рязане на живи плетове и дървета по време на размножителния период и периода на отглеждане при птиците и по възможност мерки за избягване на инвазивни растителни видове. В момента в България има задължение за запазването и поддържането на съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделски парцел и сключването на споразумения между земеползвателите на даден физически блок), а също и други тераси, за които България трябва да определи параметри, включително и минимална височина, в националното си законодателство.
- Елементи на ландшафта, които са обект на опазване със стандарт ДЗЕС 7 (Стандарт за запазване на характеристиките на ландшафта – за България в момента се прилага изискване за запазване на съществуващите полски граници (синори) в блока на
Един земеделски стопанин може да декларира една площ или особеност на ландшафта само веднъж в рамките на дадена кампания. Задължително условие е земеделският стопанин да разполага с правно основание за ползване на тези елементи.
Елементи на ландшафта са още:
- живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с максимална ширина до 10 м.
- изолирани дървета с минимална ширина на короната от 4 м. Изключение за дървета с по-тясна корона се допуска само ако са признати от България за ценни особености на ландшафта.
- редица от дървета с допиращи се (или разстояние между короните не повече от 5 м.) корони с минимална ширина на короната от 4 м. Изключение за дървета с по-тясна корона се допуска само ако са признати от България за ценни особености на ландшафта.
- група от дървета или полски горички с допиращи се корони на дърветата и максимална площ 0.3 ха.
- синори (гранични площи в края на парцела)/полски граници с широчина между 1 и 20 м. (или по-малка по решение на България), върху които не се произвежда земеделска продукция.
- естествени езера (изкуствени резервоари от бетон или пластмаса не се допускат в тази група) с природна стойност за дивата природа и площ не повече от 0.1 ха. България може да вземе решение в размера на езерата да се включи разположена по протежението на водата ивица с крайречна растителност с ширина до 10 м.
- канали и открити водни течения (канали с бетонни стени не се допускат в тази група) за целите на напояването или отводняването с ширина до 6 м.
- традиционни каменни стени, за които параметрите трябва да бъдат определени от България в съответствие с национални и регионални особености, включително граници по отношение на височината и ширината, в националното законодателство.
- Буферни ивици са тези около водни течения съгласно стандарт ДЗЕС 1 (Изграждане на буферни ивици по продължението на водните басейни) и ЗИУ 1 (Буферни ивици съгласно Програмата за ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници) и ЗИУ 10 (Буферни ивици съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета), а също и други, за които България трябва да определи минимална ширина не по-малка от 1 м., които са разположени на или непосредствено до обработваеми земи по такъв начин, че дългата им страна е успоредна на водното течение. Буферните ивици могат да бъдат заети с крайречна растителност с ширина до 10 м., но без да се реализира земеделска продукция. България може да разреши паша или коситба за фураж, при условие че буферната ивица остава различима от съседната обработваема земя.
- Горско-земеделски системи са допустими хектари обработваеми земи, на които съвместно се отглеждат дървета и за които се отпуска подпомагане съгласно чл. 44 от Регламент (ЕС) № 1698/2005 или чл. 23 от Регламента за развитие на селските райони.
- Ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори с ширина между 1 и 10 м. – България може да реши върху тях да има земеделска продукция, да въведе изискване върху тях да няма земеделска продукция или да предостави на земеделските стопани и двете възможности. Когато България реши да не позволява земеделска продукция, може да разреши паша или коситба, при условие че съответната ивица продължава да бъде различима от съседната ѝ земеделска земя. Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация са площите, засадени с дървесни видове, определени от България (като се изключат видовете, за които е известно, че не са местни), които се състоят от дървесни многогодишни култури, чиито корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки и с максимален цикъл на реколтиране, определен от страната. България определя също така изискванията по отношение на използването на минерални торове и продукти за растителна защита.
- Залесени площи съгласно чл. 32 (2) (б) (ii) от Регламент 1307/2013 – за залесяване на земеделски земи, което е приспособено към местните условия и съвместимо с околната среда в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 или за първоначално залесяване на земеделски земи съгласно чл. 43 от Регламент (ЕО) № 1698/2005, или за залесяване и създаване на горски масиви съгласно чл. 22 от Регламента за развитие на селските райони или съгласно национална схема, чиито условия съответстват на член 43 (1), (2) и (3) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, или чл. 22 от Регламента за РСР за периода на поетия от фермера ангажимент.
- Площи с междинни култури или зелено покритие включват такива площи, създадени съгласно изискванията на ЗИУ 1 (Програмата за ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници), както и други площи с междинни култури или зелена покривка, при условие че същите са създадени чрез засяване на смес от видове култури или чрез подсяване на трева в основната култура. България определя списъка на смесите от видове култури, които трябва да се използват, и периода за засяване на междинните култури или зелената покривка, който не може да продължава след 1 октомври.
Площите с междинни култури или зелена покривка не включват площи, засети със зимни култури, които се засяват обикновено през есента с цел получаване на реколта или използване като паша. Те не включват също така площите, върху които се прилагат еквивалентни практики за междинни култури или зимно покритие на повърхността на почвата.
- Площи с азотфиксиращи култури, които са включени в списък, определен от България. обогатяващи почвата с азот и за които страната счита, че спомагат за подобряване на биологичното разнообразие. Тези култури трябва да бъдат налични през вегетационния период. България определя правилата относно местата, на които могат да се отглеждат култури, които обогатяват почвата с азот, и които отговарят на критериите за ЕНП. Правилата трябва да бъдат в съответствие с целите на Нитратната директива (91/676/ЕИО) и Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО), като се отчита потенциално увеличаване на риска от освобождаване на азот в подпочвените води през есента.
Площите с култури, които обогатяват почвата с азот, не включват също така площите, върху които се прилагат еквивалентни практики за междинни култури или зимно покритие на повърхността на почвата.
С изключение на залесените площи съгласно чл. 32 (2) (б) (ii) от Регламент 1307/2013 и площите с междинни култури или зелено покритие, всички изброени по-горе ЕНП трябва да бъдат в рамките на земеделските парцели с обработваеми земи. Единствено за елементите на ландшафта и буферните ивици се допуска да бъдат прилежащи на парцела, т.е. непосредствено да се допират до него. Кандидатите за подпомагане трябва да разполагат с правно основание за ползване на съответните площи, за да ги заявят като ЕНП в заявлението си за съответната кампания.
Изброените изисквания за екологично насочени площи не се прилагат за стопанства:
а) където повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, която е засята с бобови култури, или съчетава тези употреби, при условие че обработваемата площ, която не се използва по посочените начини, не надхвърля 30 хектара;
б) където повече от 75 % от земеделската площ, отговаряща на условията за подпомагане, представлява постоянно затревена площ и се използва за производство на треви или други тревни фуражи или е засята с култури под вода през значителна част от годината или през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби, при условие че обработваемата площ, която не се използва по посочените начини, не надхвърля 30 хектара;
С цел да се опрости администрацията и да се вземат предвид особеностите на видовете ЕНП, както и да се улесни тяхното измерване, съответната държава може да използва коефициенти за преобразуване и/или тегловни коефициенти, посочени в приложение X от Регламент (ЕО) № 1307/2013. За ЕНП с тегловен коефициент 1 или по-голям прилагането на коефициента е доброволно, а за тези с тегловен коефициент по-малък от 1 е задължително. Съответната държава може да избере за кои ЕНП от тези с коефициент 1 или по-голям да приложи превръщане и кои да измерва точно.
Държавата може да поддържа до 50% от ЕНП на регионално ниво с цел формиране на съседни ЕНП (чл. 46 (5) от Регламент 1307/2013). В случай, че реши да се възползва от тази възможност държавата трябва да определи районите и задълженията за участващите земеделски стопани или групи земеделски стопани. Първоначално се обособяват региони, които се състоят от единни и хомогенни по отношението на видовете почви и надморската височина географски райони със сходни селскостопански и екологични условия. В рамките на определените региони след това се определят районите, в които трябва да бъдат постигнати до 50% от ЕНП. По отношение на определените райони държавата трябва да предвиди специални задължения за участващите земеделски стопани или групи стопани, с които се осигуряват непрекъснати структури от съседни ЕНП съставени от живи плетове, редици от дървета, групи дървета или полски горички и традиционни каменни стени. Задълженията включват изискване за всеки участващ стопанин най-малко 50 % от обработваемите земи в неговото стопанство, които са обект на изискването за поддържане на ЕНП, да се намират на територията на региона. При определянето на районите и задълженията, трябва да се отчитат съществуващи национални или регионални стратегии за биологично разнообразие и/или за смекчаване на ефекта от изменението на климата и за адаптиране към него, плановете за управление на речните басейни или нуждите, установени с оглед на гарантиране на екологичната съгласуваност на мрежата „Натура 2000“ или с оглед подпомагане на прилагането на стратегията за екологосъобразна инфраструктура.
Колективно поддържане на ЕНП.
Държавата може да позволи колективно поддържане на ЕНП (чл. 46 (6) от Регламент 1307/2013) на до 10 фермери, на които 80% от стопанствата се намират в една община или са съседни в друга територия, чийто радиус не може да надвишава 15 км. Аналогично на регионалното поддържане, в районите, където е възможно прилагане на колективно поддържане, държавата може да предвиди специални задължения за участващите земеделски стопани или групи стопани, с които се осигуряват непрекъснати структури от съседни ЕНП съставени от живи плетове, редици от дървета, групи дървета или полски горички и традиционни каменни стени. Земеделските стопани, участващи в колективното поддържане на ЕНП, сключват помежду си писмено споразумение, което съдържа подробна информация за вътрешната уредба по отношение на финансовите обезщетения и по отношение на административните санкции в случай на неизпълнение във връзка с общата ЕНП.
Кои стопанства могат да имат екологично насочени площи
Задължението за поддържане на ЕНП касае само кандидатите с над 15 ха (150 дка) обработваеми земи в стопанството си. Статистиката от кампания 2012 г. сочи, че 13 499 или 16.1% от всички стопанства по СЕПП са с повече от 15 ха обработваеми земи.
Общата заявена площ с обработваеми земи в тези стопанства възлиза на 3 022 122 ха, т.е. минимум 151 106 ха трябва да се поддържат като ЕНП, и в 67% от стопанствата няма други групи култури (трайни насаждения, постоянно затревени площи или семейни градини). Общата допустима за подпомагане площ по СЕПП на тези 13 499 стопанства е 3 025 589 ха или 88% от общата допустима за подпомагане площ за кампания 2012.
Общият брой на стопанствата по СЕПП с обработваеми земи с размер между 10 и 15 ха за кампания 2012 възлиза на 3 182 и в този случай кандидатите трябва да спазват само изискването за разнообразяване/диверсификация на културите – наличие на минимум 2 култури в стопанството.
Общият брой на стопанствата по СЕПП с обработваеми земи с размер между 15 и 30 ха за кампания 2012 възлиза на 4 174 и в този случай кандидатите трябва да спазват едновременно изискването за разнообразяване/диверсификация на културите – наличие на минимум 2 култури в стопанството и изискването за поддържане на минимум 5% под формата на ЕНП.
Общият брой на стопанствата по СЕПП с обработваеми земи с размер над 30 ха за кампания 2012 възлиза на 9 325 и в този случай кандидатите трябва да спазват едновременно изискването за разнообразяване/диверсификация на културите – наличие на минимум 3 култури в стопанството и изискването за поддържане на минимум 5% под формата на ЕНП.
