Групово отглеждане на свине

Известна част от обществото е загрижено за хуманното отношение към бременните свине, отглеждани в индивидуални боксове. Тези защитници на правата на животните призовават да не се купува месо от отглеждани по този начин свине.

Резултатът от това е, че свиневъдите са принудени да спрат използването на индивидуалните боксове и да започнат да отглеждат бременните свине в групови боксове.

Първият въпрос, който възниква у фермерите при предприемане на тази голяма промяна, е дали могат да я извършат без да намаляват и без да оскъпяват производството. Това е много труден въпрос, защото няма ясни и повтаряеми предимства и недостатъци при сравняване на двете технологии – индивидуално и групово отглеждане.

Няма стандартни шаблони за системите за групово отглеждане. Освен оборните системи, които са благоразумно стандартизирани и добре разбрани в свиневъдството, няма стандартни шаблони за системи за групово отглеждане.

Много фактори като конфигурацията на бокса, типа на пода, системата на хранене, хранителната програма, стратегията за групиране, времето за групиране, уменията на персонала във фермата, генетиката и др. заедно влияят на системата за групово отглеждане. Трудно е да се предскаже точно успехът на която и да е система за групово отглеждане. Има примери за преход към система за групово отглеждане, които са пълен провал, както и примери за успешно преминаване към тази система. Фокусирането върху ключовите особености на системата за групово отглеждане може да оптимизира шанса за успех.

Ключовите особености за преминаване към групово отглеждане са систематизирани в едно изследване в Университета в Минесота. Изследването разкрива четири практични точки, които изискват грижливо обсъждане:
1. Площта от пода, осигурена на свинете.
2. Стратегиите за хранене с цел да се контролират промените в телесната кондиция на свинете.
3. Планове за управление (мениджмънт) на свинете в динамичните групи и уменията (знанията) как да се смесват свинете.
4. Уменията на персонала (гледачите) и способността да управляват групите.

Площ от пода

Точната площ за свинете, оптимизираща репродуктивния процес и хуманното отношение, е трудно да се определи. Много фактори, като големината и възрастта на свинете, системата на хранене и размерът на групата, си взаимодействат и оказват влияние върху този процес.

Експериментите в това отношение са трудни и скъпи при производствени условия. Ясно е, че увеличаването на площта ще увеличи цената на сградата и производителите няма да искат да увеличават площта повече от необходимото. Когато се преместват свинете от индивидуалните клетки към групови боксове, площта от пода трябва да се увеличи с 10-20 на сто.

Големината на групата оказва влияние - ако групата е по-малко от 10 свине, площта трябва да се увеличи с още 10%, защото има по-малко свободно място в бокса. Свободното пространство се определя като площ от бокса, която физически не е заета от свинята. Ако групата е голяма (повече от 40 свине), площта от пода може да се намали с 10 на сто понеже има повече свободно пространство.

Храненето с цел контролиране (намаляване) вариациите в телесната кондиция на свинете

Една от големите критики на системата за групово отглеждане на бременните свине е трудността да се уеднакви телесната кондиция и прираст.

Доминиращите свине в групата потенциално могат да консумират повече от техния дял от храната за сметка на по-хрисимите свине. Резултатът е разлика в телесната кондиция и прираст между свинете в бокса. Този проблем беше основната мотивация да се премине към отглеждане на бременните свине в индивидуални боксове преди години. Сега, когато обсъждаме връщане към отглеждане в общи боксове, този проблем се появява отново. Системата за хранене играе ключова роля в контролиране на вариациите в телесната кондиция. Системите за хранене могат да бъдат категоризирани в две групи – неконкурентни и конкурентни.

Неконкурентните включват електронни системи за хранене или боксове със свободен достъп. Конкурентните системи включват хранене на пода и частични хранителни боксове.

Неконкурентните системи осигуряват протекция на свинята, докато изконсумира своята дажба, докато конкурентните не го осигуряват – доминиращата свиня може да избута хрисимата и да изяде порцията й. При тези условия винаги има агресия по време на хранене.

Неконкурентните системи обаче имат по-висока цена на оборудването. При тях се изисква компютър, който да контролира раздаването на фуража до отделните свине. Всяка свиня носи електронна идентификационна марка, която се разчита от хранилката и свинята получава според индивидуалните си нужди.

Станцията за хранене е компактна и заема малко пространство. Боксовете със свободен достъп позволяват на свинята да консумира своята дневна дажба без да бъде обезпокоявана от другите свине, но изискват голяма площ от пода. Тук изхранването на различно количество фураж е трудно, тъй като всяка свиня може да влезе във всяко място за хранене, когато се пуска храната. За двете неконкурентни системи свинете трябва да бъдат научени (тренирани) как да оперират с хранилката.

Конкурентните системи на хранене изискват по-малко инвестиции за оборудването, но осигуряват много малко протекция на свинята по време на хранене. Подовото хранене изисква значителна част от пода. Частичната боксова система е вариант на подовото хранене. Боксовете са със страни до рамото или до половината от тялото на свинята. Свинята е запазена от другите по време на хранене, но доминиращите свине могат да я избутат от мястото й. При конкурентните системи е важно да се групират свинете колкото се може повече по-еднакви по възраст и телесна маса.

Отглеждане на свинете в динамични групи

Има два главни подхода за движение на свинете в груповата система на отглеждане – държането им в динамична или в статична група. Динамичната група по едно и също време има повече от една развъдна група в бокса. Когато свинете в една развъдна група се изваждат от бокса за преместване в помещението за опрасване, нова група от осеменени свине се премества, за да се запълни боксът. Този подход е гъвкав и използва пространството на помещението ефективно. Обаче свинете са подложени на многократни епизоди на агресия по време на бременността, всеки път когато се вкарва нова група. Противоположно на това при статичните групи само една група свине се поставя в бокса. При това свинете преживяват само един епизод на смесване и свързаната с него агресия в началото на бременността. Ако една свиня се разгони или бъде отстранена по друга причина, никаква свиня не се вкарва на нейно място. Затова се намалява ефективността на използването на бокса.
И при двата подхода свине, които не се познават една друга трябва да се смесят в един бокс. Това смесване е свързано с бой, който е необходим, за да се установи социалният ред между животните.

Понеже боят при смесване може да има пагубен ефект за състоянието и благополучието на свинете, коректното (внимателното) управление на смесването играе важна роля за успеха на груповото отглеждане на свинете. При бременните свине ембрионът плува вътре в матката за приблизително 18 дни, след което се закрепва за стената на матката (имплантация) и става по-силен и резистентен към стресове. Смесването на свинете е стрес и затова е идеално то да стане след като ембрионите са се закрепили здраво към матката. Най-добре е, ако свинете не се преместват 30 дни след осеменяването, когато бременността вече е потвърдена.

Уменията на персонала
Уменията на персонала (гледачите) са играли важна роля и при индивидуалното отглеждане на бременните свине. Те са важни и при груповото отглеждане, но са малко по-различни. Хората трябва да разбират нормалното поведение на свинете, за да могат да разпознават ненормалното поведение. След като веднъж постигнат това, те трябва да научат причините за ненормалното поведение, за да предприемат адекватна интервенция.
Успешният екип трябва да е с отворено сърце към груповата система на отглеждане и да е готов да научи нови умения или да си припомни старите. Движението бавно и спокойно между свинете може да заздрави връзката и доверието между животни и хора. Доверието ще направи по-лесно придвижването на свинете и работата между тях. Изследвания са показали, че доверието подобрява резултатите от репродуктивния процес. Когато свинете се доверяват на своите гледачи диагностиката на бременността в боксовете е много по-лесна, понеже свинете позволяват на гледачите да ги доближават с апаратурата.

Познаването на нормалното поведение помага на хората да изпълняват задачите по-ефективно и без стрес за самите тях и животните. Например при системата с индивидуални боксове работниците могат да ваксинират свинете в подходящия момент по схемата, понеже животните са винаги на същото място и са лесно достъпни. Обаче при груповото отглеждане може би е най-добре да се ваксинират свинете сутринта веднага след като е подаден фуражът. По това време свинете са фокусирани върху яденето и ще обърнат малко внимание на гледача и по-малко ще реагират на инжекцията. Проверката за бременност при груповата система е по-ефективна, когато свинете си почиват и са неактивни. По това време свинята в еструс е по-вероятно да е станала (да е права) и да е по-активна от другите и лесно може да се разпознае.

Всяка свиня трябва да бъде оценявана по телесна кондиция, здравословно състояние, поведение и отношение. Работниците трябва да осигурят оборудването (хранилки, поилки, подовете, вратите) във всеки бокс да работи безупречно и да няма нараняване на свинете. Качеството на въздуха в помещението или сградата, както и капацитетът на системата за съхраняване на тора трябва да се наблюдават от гледачите и да се нагаждат, ако е необходимо. (fermera.bg, Проф. д-р Ангел Мотовски, двмн)