От втората половина на септември можете да се захванете със засаждането на лук за консумация в зелено състояние - лук пера. Използва се едрият арпаджик (балучка, попска), както и едри нестандартни луковици от зрелия лук. За целта се оформят лехи. Луковичките се засаждат в бразди, отстоящи на 10-15 см една от друга и дълбоки около10 см. Разстоянието между луковичките в браздите е според едрината им около 5 см.
Едрите нестандартни луковици се засаждат плътно една до друга. При оформянето на всяка бразда се постъпва така, че пръстта от нея да заравя луковичките в предната бразда. Реколтата се получава след 35-40 дни. За по-късните посадки трябва да се осигури защита от мразовете. Това обикновено става с полиетиленови тунели и оранжерии. Може да се използват и парници, покрити с остъклени парникови рамки. Когато тези съоръжения се покриват и уплътняват така, че в тях температурата да не е по-ниска от 2-4 градуса, развитието на лука продължава, макар и бавно, и домакинството може да си осигури зелен лук през цялата зима. За още по-късните посадки (през декември и началото на януари), макар зимните студове да не са заплаха за лука, по-добре ще е, ако се осигури и топлина за развитието му.
За лука са подходящи са полутоплите парници. Вместо класическия парник с остъклени рамки в полиетиленовата оранжерия можете да направите полутопъл полиетиленов тунел. За целта изкопавате трап, дълбок 50 см. Запълвате го до 30 см с биотопливо, приготвено от повече слама и по-малко пресен тор от обора, а върху него нанасяте около 18-сантиметров почвен слой, в който ще засадите луковичките. За да поникнат по-бързо, поставете ги предварително в помещение с температура около 25-30 градуса. Може да прибегнете и към една друга хитрост. От луковичките оформяте купчина, поливате я с хладка вода и покривате с рогозки или друг подходящ материал. След 3-4 дни можете да засаждате. При такава подготовка луковичките бързо пускат корени, листата се развиват и образуват по-мощни растения. Вместо балучка за засаждане ще ви послужат и прорастващите през зимата глави, поставени за съхранение. Ако целта е задоволяване само на дребните нужди на домакинството, засаждайте ги в сандъчета плътно една до друга. Настанете сандъчето край някой прозорец и скоро то ще ви предложи свежата си продукция.
За отглеждането на зеления лук качеството на почвата няма значение. Не се налага подхранването с торове. Листата нарастват за сметка на хранителните вещества в луковицата. Необходима е влага. Това, изглежда, добре са го разбрали някои домакини, които наливат в бурканчета вода, поставят върху гърлата им прорастващи луковици, слагат ги близо до кухненския прозорец и красят зимната трапеза с пролетна свежест. Тома ХРИСТОВ
