Скрейпи – генетична или инфекциозна болест?

В древността хората са вярвали, че смъртоносните епидемии и епизоотии са наказание от боговете. А знаменитият алхимик Парацелс твърдеше, че ако оставиш в мазето купчина мръсни парцали, след седмица в нея ще се самозародят малки голи мишки.

По късно хипотезата за „самозараждането” отстъпи пред хипотезата за миазмите. Луи Пастьор със стъклениците си с извито гърло доказа, че самозараждането е плод на несръчни опити и с демонстративните си опити във фермата си Пуи льо Фор доказа, че антраксът се причинява от определен бацил. Всъщност раждащата се микробиология вече установи, че доста от опасните епидемии имат определен причинител - вирус или бактерия. Но бащата на клетъчната патология Рудолф Вирхоф, въпреки че знаеше за успехите на тогавашната микробиология, подържаше хипотезата за миазмите, която го мотивира да изгради в Берлин грандиозна канализация за отпадъчните води.

От началото на 20-и век в науката властваше желязната теория за екзогенния произход на етиологичните агенти. В последните десетилетия обаче се набраха факти, които поставиха под съмнение абсолютния характер на тази теория. Става въпрос за новооткрити инфекциозни агенти наречени ПРИОНИ. Това са клетъчни протеини, изоформи на нормалните клетъчни протеини, които веднага след синтезирането им се отправят към клeтъчната стена и участват в доизграждането й. Инфекциозните приони обаче агрегират постепено в цитоплазмата на клетката, като [B%]ПРЕДИЗВИКВАТ ГЪБОФИЛНА ДЕГЕНЕРАЦИЯ.[%B]

Инфекциозните приони имат около 250 аминокиселинни остатъци, но по различна структура от тази на нормалните приони. Тези приони имат следните особености:
- нямат нуклеинови киселини. Тази уникална особеност ги отличава от всички познати досега микроорганизми;
- Нямат антигенност и не предизвикват антитела или друг имунен отговор, което означава, че организмът ги приема като собствени белтъчини;
- При инокулация организмът не реагира срещу тях с възпалителна реакция,а с дегенеративен процес (спонгиформна дегенерация).
През последните десетилетия се интензивни изслeдвания разшириха и изясниха представите ни за прионите. Те се обособяват в две групи – по животните и по човека.

Основният представител на прионите по животните е Скрейпи, който причинява хронично нервно дегенеративно заболяване по овцете и козите, характеризиращо се с дълъг инкубационен период (4-5 години), хиперестезия, парези, а по-късно и парализи, некоординирани движения и накрая - смърт. Овцете имат подчертана генетична чуствителност (породите Суфолк, Шевиот и др.) или генетична резистентност (породата Черноглава и др.)

Американския учен Прузинер предложи хипотезата за синтеза на прионите. Нормалният клетъчен прион се кодира от съответния ген, синтезира се в рибозомите и след нагъването му в третична структура се отправя към клетъчната стена. Инфекциозният прион се формира чрез нагъване на аминокиселинната верига след транслацията и под въздействие на вече синтезиран инфекциозен прион. Той агрегира в цитоплазмата като големи образувания - фибрили.

Прузинер получи Нобелова награда за тези изследвания.

През 1966 г. Иванов и Хараламбиев доказаха Скрейпи при импортирани от Англия овце Суфолк в с. Букьовци. По-късно Хараламбиев и сътр. възпроизведоха експериментално болестта при различни породи овце след инкубацонен период от 804 дни. Дискусията на проф. Стамп от института„Моредун”, с американски генетици през 1980 г. не завърши с определени резултати.

[B%]ДРУГО НАШУМЯЛО ПРИОННО ЗАБОЛЯВАНЕ Е Т.НАР. „ЛУДА КРАВА”[%B]

То се появи в началото на 70-те години в Англия и за около 20 години взе за жертви около 200 000 крави. Заболяването започва с повишена чуствителност, изменено поведение и след месеци завършва с парези и парализи. След разнопосочни търсения и хипотези се установи,че заболяването се причинява от прион, който се съдържа в месокостото брашно, с което се изхранват телетата. Той произхожда от трупове на овце, умрели от Срейпи, издържа до 138 градуса и затова остава жив при температурата на обработката на труповете. Пет години след като месокостно брашно бе забранено (1998 г.), броят на заболялите от Луда крава говеда започна да спада и през последните години се появява само спонтанно в генетично обременени крави.

При животите има разкрити още прионни болести – Хронична изтощаваща болест по елените и лосовете и Спонгиформна енцефалопатия по котките и месоядните. И при двете заболявания има както случаи на спонтанни, така и на прионни заболявания след хранене със заразено месо.

Първата доказана прионна инфекция при хората е болестта Куру, която върлуваше в планините на Нова Гвинея, сред племенната група Форе. Тя се проявява главно сред младите жени с прогресиращи нервни симптоми - първоначални смущения в походката, а по късно парези, тремор и фатален край. Хистологично се доказва спонгиформна енцефалопатия. След дълги проучвания Гайдушек и сътр. успяха да възпроизведат заболяването на шимпанзета. Куру няма пряка контагиозност. Проучванията на Гайдушек показаха, че тя се разпространява чрез племенния погребален обичай близките на покойника да изяждат полусварения му мозък. Несъмнено, и тук се касае до особен вид канибализам. Инкубационният период е 10–15 г. След спирането на този обичай случаите на Куру постепено изчезнаха.

Изясняването на етиологията на Куру подтикна групата на Гайдушек да докаже природата на болестта Кройцфелд-Якоб (пресенилна амнезия) чрез успешно заразяване на шимпанзета и други маймуни. През 1982 г. бе разкрито и рядкото прионно заболяване на Герстман-Щройслер - пресенилен тремор. През 1996 г. в Англия бе описан по млади хора вариант на Кройцфелд–Якоб. Предполага се, че той има връзка с „Лудата крава”.

Може да се обобщи, че Скрейпи бе първоизточникът на тази група от нови заболявания, за които се оказа че имат прионна етиология. И удвителното е, че те показват несъмнено сходство както по своята етиопатогенеза, така по своите епизоотични и клинични прояви. Несъмнено те имат спонтанен (генетичен) произход. Дължат се на редки мутации на съответните гени. Но след това показват в зависимост от генотипа на гостоприемника и особена инфекциозност. Самите гени не се размножават на мястото на инокулацията, а се продуцират от заразените клетки./в. Гласът на фермера